Навършиха се 280 години от рождението на поп Пунчо, просветител, свещеник, книжовник, деец в националните борби за освобождение.
Село Мокреш, Ломско, е родното му място и това се приема, че се е случило през 1745 г. Времето с тъмната си сянка на забравата го е опазило само по малкото му име, а времето на смъртта му, имената му по баща и род са неизвестни. Знае се обаче, че е служил около 20 години като свещеник в местната църква „Св. Никола“, сега утвърдена като паметник на културата. Приема се, че е бил и учител в килийното училище, открито през 1776 г.
Житието на поп Пунчо, макар и оцеляло в оскъдни данни, го представя и като деец с участие в националните борби за освобождение, като граматик и автор на дамаскин от 1796 г., който е в съдържание на 69 жития, много поучителни слова, апокрифи и разни исторически съчинения. Включва и преправка на „История славянобългарская“. Дамаскинът е известен и като Папунчов сборник.
Папунчовият сборник представя в разкази и цар Александър по предатки от „Александрия“, дава сведения за покръстването на русите при цар Петър, части от слова на Дамаскин Студит. Ползвани са гръцки и славянски извори, по които създава свои нови редакции.
Украсата на Папунчовия сборник също е дело на автора и с нея се изявява и като голям художник-илюстратор. В това може да се убеди всеки, който види сборника, една от най-големите ценности на Народната библиотека в София.
Борис Сандански
