Константин Велики, мозайка в църквата „Света София“, Константинопол, ок. 1000 г.
Навършват се 1700 години от основаването на първата християнска империя в европейската история – Източната Римска империя (Византия), 1225 години от появата на Франкската империя и 1105 години от въздигането на третата мощна християнска държава – България.
В началото на IV в. сл. Хр. германските наемници в Римската армия издигат Август Флавий Валерий Аврелий Константин, който е с тракийски произход.
Главата от статуя на Константин, Капитолийски музеи
Роден е в гр. Найсус (дн. гр. Ниш). Син е на Флавий Констанций Хлор, един от тетрасите цезар (младши император) на западния август (император) Максимиан Херкулий. Бащата произхожда от Дакия, старата провинция Горна Мизия, по-късно част от българското землище.
Започват граждански войни, в които Константин се стреми да се наложи във властта. През 312 г. основен негов съперник е Максенций. Константин потегля срещу него в Италия.
Преди решителната битка има видение – на небето се изписва христовият кръст с думите: „С това ще победиш“.
Константин заповядва на щитовете на войниците да се изпише кръст. На 28.Х.312 г. той разбива войските на Максенций при Малвийския мост в Рим, а съперникът му се удавя в р. Тибър. Това е повратен момент в историята на християнството в Римската империя.
Водените от Константин войски окончателно разбиват на 3.VII.323 г. при Адрианопол (Одрин) и Хризополи и друг претендент – август Лициний.
Той е пленен през 324 г., а през 325 г. е екзекутиран.
Константин става самодържец и избира новия Рим на Изтока. За такъв е определена сградата гръцка мегарска колония Византион на входа на Босфора. Новата столица е мащабно строена като източно копие на Рим до 330 г.
Официалното откриване на имперската столица е на 11.V.330 г. с християнски и езически ритуали. Тя е наименувана Константинопол. Така се ражда Източната Римска империя (Византия) с пръв владетел император Константин I Велики (324 – 337 г.).
Извършват се коренни промени в полза на християните.
Императорът свиква Първия Никейски Вселенски събор през 325 г. В края на управлението преди кончината си Константин I Велики признава кръщението. Той и неговата майка императрица Елена са канонизирани за светци.
Св. велики равноапостолни царе Константин и Елена
Четири и половина века по-късно в Западна Европа се въздига мощна държава, стремяща се да доминира като християнска сила – Франкската държава начело с Карл Велики , крал на франките и лангобардите (768 – 814 г.). Под неговия скиптър е огромна европейска територия от Атлантика до р. Елба и средния Дунав на Изток. На юг владее до Южна Италия.
През 80-те години на VII в. Константинопол от името на малолетния Константин VI управлява майка му императрица Ирина (780 – 790 г.). От 790 до 797 г. престолът е зает от Константин VI. През 797 г. той е свален и по заповед на майка си ослепен. Тя отново заема трона (797 – 802 г.).
Карл Велики овладява полуостров Истрия и достига византийската тема Далмация. По това време в Рим престолът на Св. Петър е зает от папа Леон III (795 – 816 г.). Той е принуден да се бори с множество свои противници. Утвърждава се на Светия престол с помощта на Карл Велики. В него вижда владетел, способен с меча на франките да възстанови Западната империя.
През 772 г., когато папа Адриан I е застрашен, Карл Велики бърза към Рим, за да окаже подкрепа. На репродукцията: папата моли за помощ краля по време на среща близо до Вечния град, Художник Антоан Верар, 1493 г.
След като през 799 г. папата е принуден да търси убежище при могъщия крал на север у него се затвърждава решението за промяна. Така през есента на 800 г., когато Карл Велики е на път за Рим, папа Леон III го посреща на 12 мили от Рим.
На 23.XII.800 г. е свикан голям събор в базиликата „Св. Петър“ и се решава: „Карл, крал на франките, да получи титлата „император“ или владетел на самия Рим, в който от незапомнени времена се бяха установили цезарите на империята…“ В утрото на 25.XII. – Рождество Христово – папата тържествено го коронясва като римски император в катедралата „Св. Петър“.
Втората християнска империя в Европа става реалност преди 1225 години.
Век и две десетилетия по-късно в европейския югоизток се въздига друга мощна християнска държава – България.
Християнизирана от 864 г. и следващите години от княз Борис I Покръстител (852- 889 г.), тя успешно се противопоставя на Източната Римска империя (Византия) по време на неговия син княз (цар) Симеон I Велики (893 – 927 г.). Блестящо образован, учил в Магнаурската школа в Константинопол, той си поставя за цел въздигане на държавата си наравно с двете тогавашни европейски империи. През войните, които води с Византия, Симеон I неотклонно се стреми да бъде признат от нея за български цар. Византия от своя страна се стреми всячески чрез меча и дипломацията да отклони това негово желание. През поредната война българската войска, водена лично от княз Симеон I, постига голямата си победа при р. Ахелой на 20.VIII.917 г. Там ромеите понасят катастрофално поражение.
Победата на българите над византийците при Ахелой, 917 г., Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица
След блестящата си победа Симеон I се завръща в столицата Велики Преслав и въздига българския архиепископ в патриарх. Той от своя страна го провъзгласява за цар. Титлата му е равна с императорските титли на владетелите на Източната Римска империя (Византия) и Свещената Римска империя.
Симеон и Константин VII на трапезата, Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица
През 924 г. цар Симеон I Велики е в апогея на господството си.
Той планира голям поход към Константинопол, където на Босфора да се реше политическото бъдеще на империята. Преди него през 925 г. Симеон I се провъзгласява за „Васлиевс на българи и гърци“.
Цар Симеон, Художник Димитър Гюдженов, 1927 г.
Походът се проваля заради бунтовническите действия на сърбите на западната ни граница и неуспешната война с хърватите. Междувременно във Велики Преслав пристигнали двама папски пратеници на папа Йоан Х (914 – 928 г.) – епископ Мадалберт и дукът на Куме и Кампания Йоан.
Но Симеон I Велики починал на 27.V.927 г. от сърдечен удар. Предава в наследство на сина си Петър огромно царство, заедно с велика титла и мечтата да стане господар на Константинопол.
Новият български владетел започва преговори за мир с Византия. В началото на октомври 927г. в ромейската столица е подписан дълбок мир за 30 години, скрепен с династичен брак между Петър и внучката на император Роман I Лакапин (920 – 944 г.) Мария, която се преименува Ирина.
Най-важната част от мирното споразумение е признаването на Петър I (927 – 969 г.) за цар (император) на българите. Признава се и Българската независима Преславска патриаршия и задължението Византия да плаща годишен трибут на царството ни.
Така преди близо 1100 години България става третата международно призната християнска империя в Европа след Източната Римска империя (Византия), основана от Константин I Велики през 324 г. и Свещената Римска империя, основана от Карл Велики през 800 г.
Румен Стоилов
