
Със своите 1632.81 км остров Лесбос е 3-ти по големина сред гръцките острови на Егейско море и 8-и в Средиземно море. Население – над 90 000 души, 1/3 живее в столицата Митилини (на снимката).
Лесбос няма славата на нито една от екзотичните дестинации – Малдивите, Сейшелите, Палма де Майорка и редица примамливи за съвременните туристи места. Но за разлика от всички тях на Лесбос все още можеш да разпънеш собствена палатка в близост до най-добрите плажове и да полегнеш под сянката на своя си чадър. Да пропътуваш близо 1000 км по отлично поддържани пътища, без да срещнеш нито един пътен полицаи. Да обиколиш целия остров, без да платиш нито цент за паркинг. Да изкачиш без такси и двата им емблематични върха – Вигла (968) и Олимпус (967). Е, в началото на септември на моите 92 години реших да видя всичко това.
Алкей и Сафо. Атически керамичен съд, ок. 470 г. пр. Хр. Сицилия
ПЪРВИ ЗАСЕЛНИЦИ
на острова били семейство Пентелиде. Идват от Тесалия през ХI век пр. Хр. и го управляват до народното въстание през 590 г. пр. Хр. На Лесбос през VII в. пр. Хр. са родени, живели и творили голямата поетеса Сафо и лирическият поет Алкей, политика е правил един от седемте мъдреци на Древна Гърция – военачалникът Питак. Три години – от 345 до 342 г. пр.Хр., тук Аристотел провежда мащабни изследвания върху биологичното развитие на района. В по-нови времена детството си на острова прекарва носителят на Нобелова награда за литература Одисеас Елитис (1911-1996).
КАКВО МОЖЕ И ТРЯБВА ДА СЕ ВИДИ
Обектите, които представляват интерес, са в четирите географски посоки, затова избираме нощувка в централната част – градчето Паломи.
Започваме в западна посока, където най-голям интерес представлява Националният открит музей на вкаменената гора. В триъгълника между селищата Андиса, Сегри и Ересос могат да се видят многобройни и в различна форма и големина експонати от 15-20 млн. г. Всеки експонат е отлично обработен, ограден с тел и с кратък текст за историята му. У нас подобно находище от дървесни вкаменелости има в околностите на с. Татул, но 28-те експоната са на произвола на съдбата.


Не отминаваме и двата манастира – Периволи със своите прекрасни стенни надписи и Ипсилу, построен през 1101 г. на върха на планината Ордимнос, откъдето може да видите брега на Мала Азия. На 4 км от селцето Ересос са прекрасните западни пясъчни плажове, за които уви, отделяме не повече от час…
Ипсилу
Следващият ден поемаме на север, където от китното планинско селце Пелопи изкачваме най-високия връх на острова – Вигла (968). Отнема ни 3 часа за изкачване и слизане. Останали са ни няколко часа и за град Петра, където на огромна скала в центъра по 114-те стъпала, издълбани в камъка, се изкачваме към църквата „Гликфилуса Панагия“ (Дева Мария със сладката целувка). И тук отделяме час-два и за плажовете на този град, които се считат за едни от най-красивите на острова.
На юг ни очакват два интересни обекта. Изкачваме много по-атрактивния връх Олимпос, който ни възнаграждава с най-красивата гледка във всички географски посоки. И четиримата в групата вписваме към изкачените си върхове трети връх с името Олимп.
Надолу срещаме град с интересно минало, спокойно настояще и переспективно бъдеще – Пломари. Той е на брега на морето, има второто по големина пристанище след това на Митилини. Градът се слави с прекрасното си узо, с най-голямата фабрика за производство на зехтин и най-старата корабостроителница „Трансанадес”, считана за една от най-добрите в Егейско море. Малките и тесни улички са разположени амфитеатрално между морето и планината. С удоволствие пием по чаша кафе – всяка къща е уютно кафене, дюкянче или магазинче за сувенири. На връщане не пропускаме залива Герас, считан за най-красивата част на острова.
На изток ни чакат термалните извори по крайбрежието на острова и столицата Митилини, където сред многобройните яхти на пристанището откриваме и една с български трикольор – „Kaliakra“. Не разбрахме на кого е, дали тук постоянно домува или е за малко.
На острова според статистиката има малко над 900 хиляди маслинови дръвчета. Падналите редки валежи и поливането на дърветата изисква много труд особено в хълмистите райони. За да се задържи водата и съхрани самото дърво при по-бурни валежи и ветрове, собствениците ги ограждат с здрави каменни стени.
КАК СЕ СТИГА ДОТАМ
Със самолет, но няма всекидневни полети. С ферибот от Кавала – но има смяна на фериботи и е по-скъпо. Най-удобен и приемлив се оказа пътят през Турция. Пътуване със собствен автомобил до Айвалък и нощувка (фериботите са само следобед). Прехвърляне на острова с ферибот без кола. Наемане на автомобил в столицата – за 5 дни е около 220 евро. Доц. Сандю БЕШЕВ


