Тази година Фестивалът на ореха ще се проведе на 18 и 19 октомври. През изминалите години участието на фермерите и занаятчиите е било безплатно, но от тази година организаторите въвеждат такса, за да могат да издържат инициативата. Заявки за участие могат да се подават както в кметството, така и в читалището на село Голямо Дряново.
Фестивалът на ореха в казанлъшкото село Голямо Дряново вече десета година събира на едно място само български производители, преработватели и занаятчии. Тук не можете да намерите китайски дървени лъжици или плодове и зеленчуци внос от Турция, Гърция или Северна Македония. Във фестивалния ден домашните ореховки обикновено свършват още преди обяд, но има и други вкусотии, приготвени по традиционни рецепти, запазени от местните хора в района на Казанлък и от цяла България. Това разказва Георги Василев, член на УС и един от основателите на Асоциацията на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България.
– Асоциацията беше учредена по времето на първия национален Фестивал на ореха, който се проведе през 2015 г. в село Голямо Дряново, и аз съм организатор на този фестивал. Празникът е създаден с идеята на него да присъстват производители, а не търговци. Ще бъде предложена само българска продукция. Това е много важно. Ще имаме ядки и всякакви продукти от тях, млечни храни, ще има производители на плодове, зеленчуци, розово и лавандулово масло, дори бира. Имаме също така български занаятчии, но не и хора, които купуват китайски сувенири.
Миналата година във фестивала участваха 35 земеделски производители, а продукцията си показаха общо 98 души. Всяка година изложителите и посетителите стават все повече.
Маслеността на ореховата ядка при българските сортове е по-висока в сравнение с чуждестранните. Един клиент от Германия купува от нас малки количества орехи, към 100-200 кг на година, прави олио от ореховите ядки. От 1 кг орехи той добива около 630 мл олио. Ето едно важно предимство на българските сортове – обясни Георги Василев. Ореховото масло е добре познат източник на селен, магнезий, фосфор, цинк, витамин Е, ниацин, витамини В1, В2 и В3, както и на антиоксиданти.
Георги Василев е създал ореховите си градини през 2008 г.:
– От 2009 г. започнах да се занимавам с биологично земеделие, защото това е важно за нас като хора и за децата ни. Лешникът позволява да бъде отглеждан добре по биологичен начин. Тази година българската продукция от орехи ще бъде в минимални количества. Ще я има, но не мога да кажа приблизително колко ще бъде. Нека всеки, който желае да си купи български орехи, лешници и бадеми, да потърси местен производител. Ще има вносна продукция на по-ниска цена, но призовавам българския потребител да подкрепи българските производители.
До 2000 г. според официалната статистика България е била нетен износител на орехови ядки. В момента сме нетен вносител. Това е достатъчно показателно да се разбере, колко е спаднало производството.
– Надявам се субсидиите за българските земеделски производители да се изравнят с тези на западноевропейските ни колеги, защото толкова години ние не успяваме да ги достигнем – отбеляза още стопанинът.
Яна Кирилова
