Жени хунза сушат кайсии
Жителите на долината Хунза в Пакистан живеят обичайно до 110–120 години, но има старци и на 130-140 години, които работят наравно с младите. Хунзите нямат свой писмен език. На ръст са по-високи от околните етноси и с по-светла кожа.
За хунзите е характерно, че никога не се карат и живеят спокойно.
В навечерието на Втората световна война се появява изследователският труд на шотландския лекар, д-р Робърт Каристън. Според него основната причина за изключителното здраве на този народ е самият начин на живот, „извисен до ранга на религия“, при който свято се съблюдава режим на хранене.
Четвърт век по-късно ръководителката на френска експедиция Рене Тейлър пише: „Сред народа Хунза няма рак и сърдечни заболявания, не съществува високо и ниско кръвно налягане. Ревматичните заболявания, диабетът, артритът и още много други болести въобще не са известни. Няма и детска смъртност…“
Хунзите се къпят в ледена вода при минус 10-15 градуса. До старини играят на подвижни игри, 40-годишните жени изглеждат като девойки, на 60 години са запазили изяществото на фигурата си, а на 65 години още могат да раждат.
Менюто им се състои предимно от плодове, зеленчуци и храни от житни култури, виреещи на около 2000 м надморска височина. Това са: червени и черни череши, ябълки, круши, праскови, черници, кайсии. Никой не прави компоти. За зимата се сушат само кайсии и черници. Маслото от кайсиите (напълно заместващо олиото и зехтина) се използва за растителна мазнина към храната. От зеленчуците най-много се използва спанакът, само в сурово състояние. И още – моркови, зеле, салати, ряпа, тиква, и различни варива. Продуктът, който не може да се използва суров, се задушава на слаб огън.
Хлябът е винаги само черен. Смлените зърна се използват цели, без отделяне на трици и брашно. Винаги смилането на зърното, смесването и изпичането на хляба става в един и същи ден.
Млякото и млечните продукти са деликатес, поради малкото пасища. Хунзите ядат месо само на празници. Месото на убитото животно никога не престоява, а се обработва и се консумира веднага. В празнични дни се поднася и по малко вино от грозде.
Периодът около 3-4 месеца, през който липсват зрели плодове, се нарича „гладна пролет“. През това време хунзите не ядат почти нищо и само веднъж на ден пият напитка от сушени кайсии. Въпреки това и тогава те усилено работят на полето.
От плодовете с най-голямо значение е кайсията. През „гладната пролет“ хунзите се хранят само с кайсиево мляко от ситно стрити сушени кайсии, разбъркани с абсолютно чистата вода. Получената смес престоява едно денонощие, през което се извършва известна ферментация.
Съседите на народа хунза, живеещи в същите климатични условия, но без такава диета, страдат от множество разболявания и животът им е по-кратък.
Боян Балкански
