Ех, всички казват ми: – Върви!
Избягай, докато си млад!
На Запад, там се уреди,
стани успешен и богат!
Усмихвам им се мълчаливо
и жадно, от манерка стара,
голяма глътка аз отпивам…
И не вода, а сякаш вяра!
След туй прибирам я в торбата
със нови сили зареден,
а пък в торбата – два домата
и стръкче пресен лук зелен.
Откъсна ми ги баба Дечка
с любов от нейната градина…
А по тревистата пътечка
край мен момиче младо мина
и погледът ми проследи я –
бе с вид на съща самодива.
Възможно ли е да открия
на друго място по-красива?
И бързо стъпваше, и леко
тя, устремена към полята.
Жита узрели надалеко
поклащаха се в такт с момата.
Навред пейзаж като картина,
достойна за голям музей.
Момата край овчар стар мина,
а той подкани я: – Запей!
И в миг запя тя чудна песен,
а аз останах поразен.
И докато стоях унесен,
овчарят седнал бе до мен.
Изкарал беше хляб, сланина,
и бучка сирене отпред –
Хей, да обядваме двамина!
Май искаш да ми станеш зет…
Добавих бабин лук, домати
и стори ми се, че е сън…
На Запад нека са богати!
Кой казал е, че аз не съм?
Мария Бончева, Пазарджик
