Луната облаци премята
сред хаос на звезди безчет.
Пристъпва на нощта в броката
богинята Бастет.
Каква походка прелестна
и грация на котка!
Очите тесни плуват като лодки
върху лицето ѝ със златни краски…
Бастет – богинята прекрасна!
Протяга длан – да укроти пространството.
С вековно упорито постоянство
Созопол тя предпазва от беди.
(Така е, може би.)
Цъфтят цветя по нейните следи.
Мяучи армията ѝ, преде, опашки суче.
(Писанка си вземи, щом нямаш куче!)
В дома щом влезе котка – имал си късмет.
Ще гони болестите ти поред.
Ще те приспива с приказки безчет –
съгласно строгата повеля на Бастет.
И – пъстропухени, и бели, черни, сиви
те стават господарки на уюта.
Те достолепно уличките криви
обхождат, пазят ни нечуто…
Признавам – за Бастет ми хрумва
пъстрата приумица
сред поданиците ѝ важни, завладели улиците…
Та нека армията ѝ града да пази –
бедите да прогонва на талази.
След тях и болестите, грижите, съмненията…
Созопол древен град е на спасението.
Ще ни спасят морето, синевата кротка,
смокините на плажа… А и котките.
Ирина Александрова
