Слънчице мое прекрасно.
Въздух, без който не мога.
Манна, храна небесна,
на устни ми жива водица.
Космос мой във всемира.
Звездице най-лъчезарна.
Смисъл без теб не намирам
в съдбата моя коварна.
Толкова щастие на едно.
Толкова радост в душата.
До края да бъдем заедно –
това ни вещае съдбата!
Христо Георгиев, Асеновград

