Географът проф. Румен Пенин: Моераки – природна загадка в Нова Зеландия

Моераки е малко рибарско селище на източното крайбрежие на Южния остров на Нова Зеландия – държава в югозападната част на Тихия океан с площ 268 021 кв. км и 5,1 млн. население

За първи път видях Моераки в един цветен албум (на снимката) за Нова Зеландия, който купих като студент по география преди 40 години в антикварен магазин на „солена“ цена. На една от страниците имаше фотография на „извънземните“ кълба Моераки и се зарекох някой ден да ги видя лично. Успях след… 30 години.

С група весели австралийци се придвижвахме от Крайсчърч към Дънедин, два от по-големите градове на страната. Шофьорът на автобуса, кроткият и разговорлив Санди, ни даваше подробна информация за местата, край които минавахме, но очакваното от мен място не влизало в маршрута ни. Възмутих се, спечелих спътниците ни с горещи географски доводи и след малко всички бяха на моя страна. Получихме разрешение за час и половина да посетим знаменития залив с каменните кълба, в единия край на който имаше наблюдателна площадка, ресторант и сувенирен магазин.

Щом пристигнахме, пред нас се откри гледката към мечтания плаж – Коекохе. Вляво видяхме висок откос, а в подножието му, по пясъчната ивица и в плитките води се „търкаляха“ огромни каменни топки, някои от които разчупени. Бях изчел предварително всичко за тях в библиотеката и интернет. Но това бяха данни, които забравих и се радвах на общуването с тези каменни гиганти. Разбира се, спътниците ми се заинтересуваха как тези топки са попаднали тук, като не се виждат подобни валуни (големи заоблени парчета скала) наоколо. Трябваше накратко да изнеса

ЕДНА ГЕОГРАФСКА ЛЕКЦИЯ

Учените са категорични, че Моераки имат природен произход, но няма единна теория как точно са се образували, а само десетки хипотези.

Огромните сферични каменни образувания са пръснати на няколкостотин метра по плажа Коекохе. Описани са научно още през 1850 г. Те са няколкостотин на брой в различно състояние – някои са цели, други напукани, трети разцепени. Диаметърът им варира от няколко десетки сантиметра до 2,2 м. Отделни екземпляри достигат и до 3 м. Според геолозите те представляват конкреции – кълбовиден минерален агрегат с плътен зърнист и радиално-лъчев строеж. Съдържат калцит, железни, манганови и магнезиеви съединения и др. В много случаи в централната им част има органично включение, което се счита, че е основа за началото на растежа на конкрецията. Обикновено тези конкреции се образуват в порести седиментни скали като пясъчници, глини и др.

Причината да се разкрият на повърхността са абразията (действието на морските вълни върху брега) и ерозията, които разрушават намиращите се тук палеоценски аргилити (седиментна скала, съставена преди всичко от глинести частици при втвърдяването на фини глини). Според някои учени произходът им е и биогенен, тъй като са открити скелети на костенурки, плезиозаври, мозазаври, морски червеи и др. Това води до предположението, че образуването им вероятно е започнало в морски условия в края на кредата и началото на палеоцена (преди около 66 млн. г.). По-късно вертикалните движения са изнесли земните пластове на повърхността, а ерозията и абразията са изровили каменните форми. На места се виждат каменни кълба, подаващи се от близкия стръмен склон на различна височина.

Подобни сферични образувания има на още няколко места в Нова Зеландия, но нямат тази известност, а също и на о-в Чамп в архипелага Франц-Йосифова земя, националния парк Теодор Рузвелт в Северна Дакота, а също в Юта, Уайоминг, в Каракалпакстан (автономна република в състава на Узбекистан), Казахстан и др. Но именно тези сфери в Коекохе дават наименованието на типа образувание „Валуни Моераки“.

ЛЕГЕНДИТЕ НА МАОРИТЕ

твърдят, че Моераки са се образували от отломките на разбилото се голямо кану, наречено Араи те Уру, когато предците им пристигнали с него по тези места. Пострадалите моряци се превърнали в хълмовете наоколо. Останалата по повърхността на каменните топки мрежеста структура се дължи на заплелите се рибарски мрежи. Дори съществува и хипотеза на любителите на извънземните контакти, че са останали от пребиваването на извънземни по тези места, или са изпратени от друга извънземна цивилизация, като носители на информация. Запазили са се фотографии на Моераки от началото на XX в.

Санди и австралийците благодариха, че настоях да посетим този обект и се чудеха защо не са ни го предложили в маршрута между двата града. Понякога неща, които са под носа ни, не са интересни за нас, но за любознателни чужденци са чудеса.

Нова Зеландия е известна с изобретяването на

РАЗЛИЧНИ СПОРТНИ ИГРИ

и забавления. Счита се, че новозеландците първи са измислили и осъществили скоковете с бънджи от мостове и платформи, както и зорбинга, за който ще ви разкажа.

Първите големи сфери от изкуствена материя се появяват през 1973 г., но през 90-те години на ХХ в. новозеландците Дуен Слойс и Ендрю Ейкърс разработват основите на зорбинга – екстремна атракция, при която хора, затворени в надуваеми сфери, се спускат по склонове или се въртят в басейни (аквазорбинг), езера и др. Придвижват се, като ходят по вътрешната повърхност и накланят към желаната посока голямата сфера. Има и състезания по зорбинг. Дали вдъхновението на новозеландците не е дошло от невероятните Моераки?

Ето и точното разположение на Моераки (45°22′S 170°51′E), ако решите да ги посетите и да преживеете природната мистичност на едно от безбройните красиви места на Нова Зеландия.