Родовата памет не е просто спомен за предците, предаван от поколение на поколение. Тя съдържа неписаната история на всеки народ, защото човешкият род и семейството са онези звена, които създават средата, в която са се съхранили българският дух и традиции. Без тях – родът и семейството, няма родно място, родина. И най-после човешкият род, това е нашият корен и нашата безкрайност в бъдещето. Затова човешки дълг на всеки от нас е да познаваме миналото на своя род, за да почувстваме, че самите ние сме една от връзките между неговите поколения. Поддържането на родовата памет допринася също да не се разкъсват връзките между хората от един и същи род и ни помага да осъзнаем своето място в своя живот.
Българската народна памет отрежда на човешкия род видно място в социалните отношения между хората и жизнения път на отделния човек. Всеки човешки род си има свое „свое лице“, своя характеристика, свои неписани правила за лично и обществено поведение. Например, според стария габровски опълченец дядо Пенчо Сватов, в габровския възрожденски род Манафови са Хесапчиеви – философи, Рашееви – мъдри, Палаузови – луди, Заимови – хора инатчии, бунтари.
Пенчо Сватов ни е оставил своя философска сентенция за безсмъртността на човешкия род „После смерти живот“. И след смъртта човек продължава да живее с оставените от него спомени у потомците за добрите дела, които е направил през живота си.
Според българската народна мъдрост човек без род е като дърво без корен. Мъката на габровци без род е изказана в една габровска народна песен, част от която са следните думи:
Ала ми е мъчно, синко, нали сме бежанци,
рода си нямам, синко, род да си калесам,
родове да дойдат, синко, дар да ги дарувам.
В своите краеведски изследвания съм направил стотици родословия на родове от моето родно село Мечка, Плевенско, и от град Габрово. Всички направени от мен родословия по своя характер са патриархални, т. е. по бащина линия. Комплексните родословия обикновено включват по няколко рода с различни родови имена, големи са по обем, трудно се изготвят и се вниква в тях.
Родословия започват да се изготвят още от дълбока древност. Отначало се изготвяли родословия само на владетелите – царе, крале, императори. От древността до днес се е съхранило родословието на староеврейския цар Давид, което е включено в Библията. От нея научаваме, че от рода на цар Давид е бил и Йосиф, годеникът на Дева Мария, родила Исус Христос.
Родословното дърво на народния поет Петко Рачов Славейков по бащина линия
Науката генеалогия
Като всяка наука, и генеалогията (родознанието) използва свои термини и понятия. Професор Иван Платиканов в издаденото от Българското историческо дружество „Методическо пособие по родознание“ е описал тези термини и пособия от науката „Генеалогия“. Те са род, родоначалник, родственик, сродник, родово име, родословно дърво и др.
Според проф. Иван Платиканов категорията род в българските диалекти има няколко имена: род, влака, джинс, корен. В Българския тълковен речник думата род е обяснена като множество от хора с общо потекло и минало. Тези хора имат общ прадядо, но възможно е и обща прабаба. В рода влизат всички семейства и фамилии, свързани с обща кръвна връзка, сродени чрез брак или осиновени.
Родството в „Кратка Българска енциклопедия“ е обяснено като „връзка между лица, основана на произхода на едното лице от другото“. Родството бива по права линия и по съребрена. Родството по права линия е между дядо, баща, син и внук, а по съребрена – между братя, сестри и братовчеди.
Близостта на родството се определя по степени, които са толкова на брой, колкото е броят на ражданията между тях. Проф. Иван Платиканов определя като родственици хората, които са свързани с кръвно родство, а сродници – зетьове, снахи, вуйчовци, лели, които произхождат от други родове и са приобщени към рода чрез брачна връзка.
Родовите, фамилните и семейните имена се придобиват по мъжка линия от бащата или от прякори. Потомците на всеки син на родоначалника може да образуват свой род с ново родово име. Последователно изброените поколения с посочени родствени връзки представляват родословията или родословните дървета.
По същество родословието или родословното дърво е родово изследване с имената и биографични сведения за всички родственици. Семейството е общност от съпруга и съпругата, и техните деца; фамилията е общност от семействата на братя и сестри, и общия им прадядо.
Проф. Иван Платиканов класифицира родословията при родословните дървета според обектите и обхвата на родовите изследвания в следните видове: родословия на предците (патриархални) и родословия на потомците. От своя страна родословията на предците (патриархалните) също се делят на два вида: родословия, направени по бащина линия и комплексни – включват всички лица свързани с кръвна връзка.
Емблемата на Съюза на краеведите в България
Съюзът на краеведите в България
В края на миналия век бе учреден Съюз на краеведите в България. За негов председател бе избран проф. Марин Ковачев от Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Под председателството на проф. Марин Ковачев съюзът развиваше широка краеведска дейност. След неговата смърт не се намери желаещ краевед да го ръководи и той фактически престана да съществува.
По времето, когато съществуваше Съюзът на краеведите в България, в Габрово създадохме краеведското дружество „Илия Габровски“, за председател на което бях избран аз. Габровското краеведско дружество „Илия Габровски“ бе едно от най-дейните краеведски дружества в България. Всяка година провеждахме краеведски четения. Организирахме Национална краеведска конференция, посветена на патриотичната дейност на българските чорбаджии през Възраждането. След като Съюзът на краеведите в България престана да съществува, и Габровското краеведско дружество спря дейността си.
Група ентусиасти краеведи от Габрово, между които Иван Ненов, Ангел Ангелов, Милка Пурел, Христо Даков, Христо Кичиков и др., учредихме на 27 юни 2007 г. на Соколския манастир Граждански комитет „Памет габровска“. Кръстница на комитета е Надежда Семерджиева, дългогодишна учителка в училище „Неофит Рилски“ в Габрово. „Памет габровска“ си постави за основни цели да обединява усилията на габровци за издирване, популяризиране и съхранение на историческата памет за събития и лица от Габровския край. За целта организира Библиотека „Памет габровска“, от която вече са издадени 30 книги.
Емблемата на комитета
