9 юни – 6 Неделя след Пасха – на Слепия
За добродетелите в живота на хората народът е казал: „Пазете ги като очите си!“ Очите са връзката между човека и света, огледало на човешката душа. Ония, които са ги загубили, живеят в тъмнина.
За слепеца Вартимей разказва Евангелието:
„И когато Иисус излизаше из Йерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше.
И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: „Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме!“
Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: „Сине Давидов, помилуй ме!“
Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: „Дерзай, стани, вика те.“
Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса.
И отговаряйки му, Иисус го запита: „Какво искаш да ти сторя?“ Слепият Му рече: „Да прогледам, Учителю!“
Иисус му рече: „Иди си, твоята вяра те спаси.“ И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.”
(Ев. Марк 10:46-52)
Просълзен, Вартимей тръгнал след Иисус станал Негов ученик. Видял случилото се, плод на вярата на слепеца, народът въздал прослава на Господа. Само книжниците и фарисеите останали равнодушни, защото се стремели да опазят своите съкровища и имоти. Тяхната духовна слепота им пречела да видят Господния образ.
С очите, това най-ценно благо, човек може да злоупотреби и те да станат извор на съблазън, за задоволяване на плътски и на греховни желания.
Нека пазим духовния си поглед. Духовното ни зрение може съвсем да отслабне, дори да изчезне, когато душата ни живее в мрак. Светлината на душата е Бог и неговата правда, а тъмнината – нейните грехове.
Александър Михаилов
