Такава хубава пролет панагюрци не помнеха отдавна. На пейката пред аптеката на Г. Зафиров, която бе срещу църквата „Св. Георги Победоносец” в Панагюрище, седяха стопанинът и комшията му Петър Дудеков – солиден търговец, със зет си Петър Щърбанов. Хубостта на ведрия ден не бе попречила на тримата видни панагюрци да бистрят политиката. Но този път те не разгадаваха коварните ходове на европейската дипломация, а си имаха свои домашни дертове. Те говореха пак за онова голямо нещо, което цяло Панагюрище готвеше да стори, което цяло Панагюрище пазеше в тайна и, същевременно, за което цяло Панагюрско говореше, но от ухо на ухо.
– Що стая, Щъбане, ще го бъде ли скоро? – за кой ли път задаваше този въпрос Зафиров.
– Вечерта трябваше да се върне Бенковски, бако Георги, па тогава ще се съберем и ще решим.
– Ха, дано е по-скоро, че веке не се трае…
-Тъй, тъй не може веке – пухтеше и старият Дудеков.
Клетите! Те не знаеха, че само след месец на това място, където спокойно разговаряха, ще тлее пепелище, че тъстът и зетят ще бъдат мъртви, а Зафиров ще влачи тежките вериги по пътя за Татар Пазарджик, та чак до Пловдив. Но това щеше да стане след месец. А днес те нетърпеливо очакваха и разговаряха…
Аптекарят и лекарят през Априлското въстание в Панагюрище Георги Атанасов Зафиров не е сред най-популярните апостоли, чиито имена ние възприемаме в себе си като българи едва ли не още с майчиното мляко. Той е един от героите панагюрци, що бяха дарили живот и имот „на ползу народу болгарского” и които наричаме в песента „донски казаци”. Едно сравнение, което те действително заслужават!
СВИДЕТЕЛСТВО
Не подлежи на гербов сбор
Панагюрско Поборническо Опълченско д-во
Оборище № 64, 24 октомври 1927 г.
гр. Панагюрище
Поборник Опълченското дружество „Оборище” удостоверява, че покойният Георги Зафиров – лекар и аптекар в гр. Панагюрище, който се помина през 1910 г. на 3 април, беше действително поборник от Априлската средногорска революция през историческата 1878 г. от IV Панагюрски революционен окръг, с център гр. Панагюрище, имеюща за цел освобождението на майка България от V-вековното турско робство! Като такъв той беше посветен в комитетските тайни много по-отрано, с великия апостол революционер Васил Левски. С Дякона се запозна през 1872 г. и му беше сподвижник, а с Апостола революционер Георги Бенковски (Гаврил Хлътев) се запозна в първите дни през месец февруари 1876 г. Нему Бенковски и комитетът възложиха да набави превързочни материали и медикаменти в достатъчно количество, нужни за въстанието и той стори това в едно най-кратко време. Преди прогласяване на въстанието той цереше всички комитетски хора даром, а при прогласяване на въстанието 20 април той с оръжие в ръка въстана и беше в първите редове на въстаниците, обикаляше денем и нощем юнаците по позициите и им даваше медицинска помощ: даде на хвърковатата чета достатъчно медикаменти, превързочни материали, изпълняваше си длъжността лекар най-добросъвестно и най-акуратно. При потушаване на въстанието и при влизането на Афъз Пашовите войски на 30 април в гр. Панагюрище нему бидоха разграбени всичките му движими имущества и пари налице от турските войски, а къщата, в която живееше, и аптеката му бидоха изгорени тоже от войската: сам той по предателски начин биде заловен от войската, окован във вериги, биде откаран в пловдивските тъмници, където биде съден и осъден на смърт, но поради смъртта на султан Азис биде помилван от затвор и впоследствие по ходатайство на европейските консули биде освободен с общата амнистия и пуснат на свобода през месец септември същата година.
Настоящето свидетелство издаваме на членката на Дружеството ни Мария Георгиева Зафирова по мъж, по баща Иванова Пенева 76-годишна, която през всичкото комитаджийско време беше ангел хранител, сподвижница и съветница на съпруга си Зафиров и пазителка на комитетските хора – революционери, да ѝ послужи при поискване на поборническа пенсия, както и за другаде, където би ѝ станало потребно, или на нейните наследници.
Председател: Павел П. Шопов
Секретар: Рад. Г. Гемиджиев”
След смъртта на дядо всяка ваканция отивахме в Панагюрище на гости при баба Мария Зафирова и се настанявахме на широкия миндер до нея – разказва Мария Томова-Минкова.
– Бабо, разкажи ни приказка!
– Ще ви разкажа, деца, този път истинска приказка за нашите тъжни и страшни дни, които сме изстрадали. Вие трябва да ги знаете и да не ги забравяте, защото който не помни вчерашното, той днешното ще забрави – казваш старата мъдрост баба.
Баба слагаше очилата си, като че ли ще чете (а то било да вижда по-добре блесналите звездички в очите ни, за да има кураж да приказва), и започваше бавно и тихо нейните изживени приказки. Ние слушахме с нестихващ интерес това, което ни разправяше. И сякаш ни омагьосваше с необикновената омая на въстанието, за героите, които въстанали за правда и свобода на отечеството, против османското иго, за подвига на априлци – за всички заедно и за всеки поотделно.
– Това не съм ви разправяла. Когато дядо ви беше освободен заедно с всички осъдени по обща амнистия, върна се вкъщи – толкова съсипан и отслабнал, че едвам го познах. Макар че и в затвора му е било отредено да лекува, едвам е можел да понася побоищата, глада, ругатните към всички. Съвзе се лесно, но труд и грижи го чакаха. Запретнахме се всички и с помощта на добри хора къщата и аптеката (изгорени през въстанието) се възстановиха. Сега започнаха други грижи – да работи, да работи, за да изплаща взетите на кредит медикаменти за лекуване не само на въстаниците, но и на цялото пострадало от болести население, които изплащаше като личен свои дълг. А това не беше малко задължение. Но всичко тръгна като в приказките. Скоро и дълговете се поизплатиха и в градината зацъфтяха цветя, чемшири като големи тъмнозелени кълбета красяха градината и не само по тъмнозеления сандък имаше изписани лалета и гюлове, които виждате сега по него, а и в градината.
На другия ден баба като някоя българска Шехерезада пак слагаше очилата си и започваше бавно и тихо, и ние слушахме, притаили дъх.
– Как дядо ви е изпълнявал тежката задача да бъде едновременно аптекар, лекар, та дори и фелдшер, не е било никак леко, деца! И той не забравяше своите задължения, които изпълняваше така съвестно, с любов и всеотдайност, както през време на въстанието и преди него, през време на потушаването му, така също и през време на Освобождението, чак до смъртта си. Кой не познаваше дядо Георги, аптекаря, лекаря (той беше аптекар и лекар до 1879 г., а след това само аптекар), заради всички добрини, които правеше. Ходеше с чанта на гърба, а най-необходимите лекарства да превързва ранените въстаници в женското училище, което беше в двора на черквата, ходеше пак с чанта на гърба пеша из околията до по-близки и по-далечни села на кон. Когато е трябвало по-особено лекарство, са идвали с него да им прави лекарството в аптеката и да им го даде. Той е познавал „болести”, за което са го ценели съгражданите му, вярвали са му и са го търсили за съвет и за лечение. При подготовката на въстанието той е вземал на кредит от аптека Калмар (после Карич) в Пловдив на своя отговорност медикаменти и превързочни материали за четата на Бенковски и за населението, и после пожелал сам да изплаща всичко. А то било толкова много, че е казвал, че може да купи с тези пари две хубави къщи и да му останат. Всички негови живи сподвижници му казвали: „Бай Георги, направи заявление, държавата ще ти ги плати, ще ти даде и пенсия, защото турците те оковаха във вериги, затвориха те и те осъдиха на смърт, а аптеката и къщата ти опожариха.” Но Г. Зафиров, дядо ви, не се съгласявал и казвал: „Дългът към Отечеството не се заплаща с пари. Децата ми не ще умрат от глад, докато съм жив, а после нека работят и сами си изкарват прехраната. Държавата ни е млада, тя сега се създава, няма нужда от пенсии за заслуги.”
– Разкажи ни нещо весело, бабо!
– Ще ви разкажа, деца. Защото сега и на мен ми се вижда весела нашата женска наивност. Искаше ни се и ние, жените, да помагаме на бунтовниците не само с пълнене на фишеци, но и самостоятелно. Говорехме си: „Ще чукаме лют пипер и само да посмее да се покаже турчин, право в лицето му ще го пръскаме, или пък врял шарлан, та догде се опомни някой от тях, ще го пребием с камъни. Това беше онзи възторжено борчески дух, който пълнеше сърцата ни, същият, с който мъжете чукаха черешовото топче, за да смажат отоманската империя.
Така баба зад обикновеното и делничното ни водеше към неустрашимите закрилници, към великото дело на Априлци.
В свободна България Зафиров продължава благородното си аптекарско дело. Позволяват му да открие аптечно заведение в Панагюрище, в улица „Марешка“, под название „Средня гора”, с условие обаче, че ще се съобразява с всички закони, правила и постановления, издадени до сега и що има да се издават занапред по аптеките.
Ние нямаме точни сведения как Зафиров се е съобразявал с „всички закони, правила и постановления”. Но до признателните потомци са достигнали неговите думи, според които своите дела той счита като „изпълнено задължение пред Отечеството”, за което не желае никакво обезщетение. И с това е изпълнил не само всички закони, но и своята свята клетва, дадена пред камата и револвера!
Гео Нешев
