Елка Пороминска е завършила е право в СУ „Св. Климент Охридски” и външна търговия и международно право в УНСС. Завършила с отличие докторантура в БАН – Института за държавата и правото, предстои защита на дисертацията на тема „Правна помощ при защита на гражданските субективни права”. Член на Софийска адвокатска колегия. Два мандата е член на Софийския адвокатски съвет. Има над 30 г. стаж като адвокат и над 1800 дела. Учредител и председател на Асоциация за жените-адвокати. Номинирана за Адвокат на годината през 2018 г. Носител е на награда за „Адвокат с най-много „про боно“ дела“. Има награди за бизнес и туризъм – категория „Право” за 2023 г., за „Най-добър про боно лидер” в престижното издание „Жени-лидери” 2023 г. Инициатор на множество проекти, защитава активно правата и свободите на гражданите и на клиентите си. Майка е на двама синове.
– Как се насочихте към правото?
– Стремежът ми към истина и справедливост е възпитан от моите прекрасни родители, на които дължа много. Благодаря на съдбата, че ги имах! Още в нашата 7-ма гимназия, знакова за далечните години, през които я завърших, мечтаехме с мои приятелки да кандидатстваме право в СУ „Св. Климент Охридски”. Това беше единственият университет, в който се преподаваше тази дисциплина. Приемаха само 47 кандидати – половината мъже, половината жени. В тези 47 места имаше квота около 50% за деца и наследници на „активни борци срещу капитализма” – ятаци и партизани, които влизаха „с привилегия”! Всичко това доста години след „победата на социализма”. Преди 1944 г. тези „борци“ многократно са обирали изработените с умения и труд обуща и ботуши от моя работлив дядо с обещанието: „Бай Киро, като вземем властта ще ти ги платим!”, та на баба се е налагало да моли роднини за крина жито, за да нахрани трите си деца. Дядо ми беше достоен човек и никога не се направи „ятак”, не поиска да се възползва от каквото и да е – той или потомците му.
Независимо от много доброто ми представяне на изпитите и дипломата ми от Отличен 5,95 от елитната гимназия останах „извън борда”. Влезнаха потомците на активните борци, класирани с по 4-5 единици (не стотни) по-нисък бал от моя! Това не намали желанието ми да следвам право и на втората година с много труд успях да сбъдна мечтата си – бях приета, но задочно. Постигнах отличен успех, работейки и учейки през първата година от следването ми и така успях да се прехвърля вече в редовна форма на обучение.
– Вие сте председател на „Асоциацията за жените – адвокати“ в България. Кое е важно за личностното развитие и израстване на жената-адвокат в България?
– Членовете ни – не само жени, но и мъже-адвокати, намират допълнителен смисъл в това да работят чрез своята експертиза за правата на хората освен защитавайки ги по дела, но и в общочовешки план. Да се доквалифицират чрез специфични обучения (безплатно организирани за тях), да работят за личностното си развитие, как да си създадат собствен бранд, за да още по-успешни в работата си. И разбира се – да имат нужните човешки, социални контакти и приятни изживявания – чрез пътувания почивки, съвместни проекти.
За всяка жена и за всеки индивид е важно да не се уповава на постигнатото и във всеки следващ момент на търси нови предизвикателства. Да не се вторачва в домашните и семейните си задължения, или само в служебните си задължения, а да се радва на живота и намира удоволствие и в най-малките неща. Не случайно преди 4 години си поставих ново предизвикателство – реших да запиша докторантура в БАН, която завърших успешно и предстои защита.
– Кое е най-важно, за да бъде спечелено едно дело?
– Огромен брой от делата ми са спечелени. Обяснявам си го с това, че поемам дела на хора, на които вярвам, че са нарушени правата им, а не само и само за да имам дело и получа възнаграждение. Тоест винаги вярвам в това, което правя. Не мога да си кривя душата и да поддържам несправедлива теза. Въпрос на етика и морал при упражняване на професията.
– Как решавате по кое дело ще работите без пари?
– Почти 20-25% от всички мои дела са били поемани през годините „про боно”. Винаги, когато видя човек в трудна ситуация, в безизходица, изпитвам състрадание, което, разбира се, не помага за спокойствието ми. Много голяма част от тези дела са били по трудови спорове, за неизплатени възнаграждения, за уволнения, за имотни въпроси, много дела за милиони срещу адвокатурата и прочие. Поемани напълно безплатно, или срещу скромна сума, която да покрие поне разноските по тях. Всяко едно от тях е водено с хъс и себеотдаване, все едно съм получила максимален хонорар. Така е и с делата по така наречената „правна помощ” за материално-затруднени лица, по които заплащането е напълно символично и те са си почти „про-боно” в огромната част от случаите.
– Казвате, че най-големият проблем на съдебната система е „бавността й, която произтича от множество недостатъци във финансиране, обезпечаване на достатъчно добри кадри“. Усещането ни е, че проблемът не е в бавността, а в ефективността. Защо е проблем бавността?
– Засягате съществен проблем в правораздаването у нас, наблюдаван с години. Независимо от механичното постепенно увеличаване на броя на съдиите – особено в първоинстанционния Районен съд в София, това не води до нужната бързина. Има разписани процесуални срокове, които често не се спазват, особено тези за насрочване на делата в кратки срокове и за произнасяне на решението на съда в месечен срок. Ако едно правосъдие е бавно, то е неефективно, защото не дава своевременна защита на правата и законните интереси на гражданите. Има дела с по 10-15 или повече години разглеждане. Това е особено драстично за делата за домашно насилие, които траят по 1, 2 или 3 години.
– Споменахте домашното насилие, а вие имате активно отношение по темата. През 2023 г. ръстът на домашното насилие е 85%. Какво според вас става в обществото?
– В нашето общество родителите прехвърлят на училището отговорността за възпитанието и за ценностите на детето, а училището – на родителите. Няма никакъв контрол върху това, което децата виждат в медиите или в интернет – масови сцени на насилие, стрелби, агресивно поведение. Насилието между самите деца в училище е голям и неразрешим проблем. Особено в частните училища, които се стараят да си задържат всеки един ученик, за да получат ежегодните огромни такси за обучението му. Дори когато такъв ученик е насилник, няма адекватни мерки както за превъзпитанието му, така и за защита на пострадалите деца, независимо от съществуването на една недомислена наредба. Насилието и агресията, които децата виждат у дома си и на улицата, се приемат за нормално поведение и пораствайки, го предават на следващото поколение. Толерантност има, но не навсякъде. И тя е въпрос на възпитание, уважение и себеуважение.
– Имате много отличия за работата си – мотивират ли ви или ви задължават?
– Да, в последните години се оказах в полезрението на учредителите на награди за юристи в различни области – правосъдие, бизнес и туризъм, благотворителност и т. н., без да търся тази публичност. Наградите ме радват, но никога не са ми били цел или самоцел. Дават ми обратната връзка между това, на което съм се посветила и неговата полезност и отзвук. На принципа съм да свърша максимално добре това, което съм захванала, особено когато нося отговорност към моите клиенти. Понякога едно дело е цяла съдба, в която ме е намесило провидението и аз следва да изиграя тази жизнено важна за друг човек моя роля. Особено дела за развод, родителски права, домашно насилие, та дори и за къщичката на човека.
– През 2022 г. получихте специална награда „Правно събитие на годината“ за организиране на международен обучителен семинар срещу пране на пари и финансиране на тероризма. Обучението – добре, но какво е вашето впечатление как се справяме с борбата срещу прането на пари?
– Наградата не е за мен лично, а за „Асоциацията за жените-адвокати“ като участник в международен проект с адвокатски колегии и нотариалните камари в България, Белгия, Италия и Испания. Обучихме само в България над 200 адвокати и нотариуси по темата и с практически казуси.
Има много да се желае в справянето с прането на пари, след като България в края на 2023 г. влезе в т. нар. сив списък на специалната Работна група за финансови действия, по отношение на които държави трябва да има засилен контрол. Причината за решението е, че не са взети мерки срещу прането на пари, което според групата е на твърде високо ниво в България и въпреки отправените през 2021 г. препоръки. Тъжно.
– Изглеждате много силна и безкомпромисна жена. Това задължително за професията ли е?
– Такава съм, каквато ме оприличихте, но понякога това е и част от фасадата на дълбоко чувствителен и раним човек. Чертите са част от човека, но не и присъщи на упражняващия нелеката адвокатската професия. Там често е нужна гъвкавост, дори медиация. Не мога да направя компромис с предателството и лъжата. Често прощавам, но не забравям.
– Майка на двама синове сте, имате и внуци. Вкъщи влизате в ролята по-скоро на адвокат или на съдия?
– В дома си и за моите най-скъпи същества – деца и внучки, съм просто майка и баба. Уважението е най-важно за нас. Изминах дълъг път, за да променя себе си и да не бъда твърде властна и изискваща, дали успях – ще кажат моите прекрасни синове. Нека ми простят, ако не винаги съм била такава или неволно съм ги наранила. „Но поне опитах” – както казва Рандъл Патрик Макмърфи в една велика и любима моя книга „Полет над кукувичето гнездо”!
Оля АЛ-АХМЕД
В „Ла скала“ – Милано, Италия
ВРЕМЕ ЗА СЕБЕ СИ
– Как разтоварвате. Четете ли писатели адвокати като Гришъм?
– Почти никога не се чувствам натоварена. По-скоро се опитвам да намеря време за себе си. За нищо на света не отменям ходенето на народни танци вторник и четвъртък. Обичам да гледам филми, четенето ми е страст от 5-годишна. Ходя на палатка всяко лято по 2-3 седмици на едно диво място в планината, пътувам в чужбина. Гришам съм изчела открай докрай, затова и не задавам въпроси пред съда, на които не знам предварително отговорите. Любим ми беше и Стивън Кинг, но от 20-30 години предпочитам езотерична литература. Харесвам поезията, в това число и на вашата невероятна майка Ваня Петкова. Чета книгите с поезия на Мария Стоянова, която не е известна на широката публика, вас също си ви бива!
С поредната награда в престижното издание „Жени лидери“ 2023 г.
Когато не се страхуваш от предизвикателства
