Сраженията при гр. Елена са обезсмъртени с два важни паметника, единият на пътя от Елена за Марян, а другият – изграден в Долни Марян. Те са братски могили на загиналите руски войници за свободата на България.
Първата се намира в обсега на селото, но малко встрани и вдясно от второстепенен път – в Долни Марян, в местността Ръта. Оригиналът е грубо оформена каменна скала без никакъв надпис. Допълнително е построен огромен 9-метров Казашки кръст, чието откриване е на 3 март 2014 г., финансирано от президентския фонд на Русия „Закон, справедливост, милосърдие“, с подобаващ текст – цитат от генерал Домбровски: „Да назовем отличилите се в този бой, е равносилно на това да назовем всички. Всички изпълниха своя дълг, всички бяха готови да умрат, сражаваха се и умираха, както подобава на храбър руски войник.“ и малък параклис, в който са експонирани четири мащабни икони на Свети Мина и Свети Георги Победоносец и срещуположно поставените Свети Димитър и Свети Александър Невски, рисувани по канона, но от съвременни художници – иконописци.
По-любопитен е вторият паметник, намиращ се по пътя от Елена към Марян, вдясно в горския масив в Марянската дъбрава. До него се стига по 27 стъпала, обрасли в мъх и след преход от около 200 метра през ниски храсти.
Паметникът е автентичен, мащабен, впечатляващ. Кръстът е слабо почернял и по него се виждат следите от многогодишните атмосферни атаки, а текстът е на руски по правописа от преди Октомврийския преврат.
Тъй като за този монумент не открих информация предполагам, че е изграден за 20-годишнината от сраженията и е бил открит в края на 1897 г.
Кое ме кара да твърдя това?
Не е възможно да е изграден при временното руско управление до 1879 г., тъй като тогава много по-важно е да се премахнат следите и последствията от сраженията, които разоряват Елена и околните села, от 20 август 1887 г. управлява Стамболов, а България е скъсала дипломатическите си отношения с Русия на 1 ноември 1886 г.
През 1902 и 1907 г. вниманието е съсредоточено основно към Шипченските тържества – на 14 и 15 септември и откриването на паметника на Царя Освободител Александър II на 30 август. През 1912 г. страната се готви за война с Турция, започнала на 5 октомври, а пет години по-късно Руската империя вече е погребана. Това означава, че паметникът е готов и открит през 1897 г.
Руско-българските отношения са нормализирани след 2 февруари 1896 г., когато е миропомазан и преминал в православното лоно престолонаследникът княз Борис, а емигрантите, вкл. и офицерите, се завръщат у нас.
На власт е правителството на Стоилов, а неговата Народна партия е известна като открито русофилска. В добавка, дясната ръка на Константин Стоилов еленчанинът Теодор Теодоров, участник в помирителната мисия с Русия и при срещата с Николай II в Петерхоф на 5 юли 1895 г. като парламентарен шеф, в края на 1897 г. е прясно назначен – от 26 август – финансов министър!
Допускам, че паметният знак е открит за 20-годишнината от сраженията.
Текстът му е обаче прелюбопитен. Той е в памет на „руските войни, паднали за свободата на славяните на Балканския полуостров с турците на 22 ноември 1877 г.“
Посочени са и жертвите – над 203 дуи, като „От 34 (Севски – б. м.) пехотен полк – капитан Казимир Вроцки и 199 низши чинове, от 36 пехотен орловски полк – подпоручици: Валентин Романовски и Александър Змиев, прапоршчик Иля Горнин – Горницки“, без уточнение броя на низшите чинове – войници.
Изобщо не става дума, че това е част от кампанията за освобождението на българския народ, не се споменава името България, посланието е издържано във великоруски имперски дух в най-добрите традиции на славянофилските общества на Аксаков и Катков.
Паметникът всъщност не е и довършен напълно, тъй като според сведущи част от средствата за него са присвоени…
Местни жители от селата Чакали, Марян и Елена знаят, че като ученици задължително са поднасяли цветя на този паметник на 5 декември – празникът на гр. Елена по нов стил, традиция, продължаваща и днес, която се поддържа и от представителите на Единен казашки съюз в България с отслужване на заупокойна молитва в памет на загиналите войници.
През 2017 г. е изграден нов подход към паметника.
Борислав Гърдев
