Марая Цветкова, политолог: Нежеланието да се гласува подхранва темата за президентска република

– Няма друга страна в Европа, в която за една година да са се сменили трима победители в предсрочни парламентарни избори – юли 2021 г.  “Има такъв народ” (65 депутати),  ноември “Продължаваме промяната” (67 депутати) и сега през октомври  ГЕРБ (67 депутати). Какво ни казва това?

– На разговорен език можем да кажем, че превъртяхме играта. Видяхме, че избирателите са склонни да се предоверят на различни месии, но ако месията не отговори на очакванията за „оправия“ на България, бива наказван. Не можем обаче да сложим знак за равенство между Слави Трифонов и Кирил Петков. Единият създаде проект, който още от самото начало искаше и в крайна сметка успя да счупи партийната система в България. Въпреки че „Има такъв народ“ изпада от парламента, партията се готви за нов референдум за преминаване към полупрезиденстка или президентска република. От друга страна, Кирил Петков дойде със заявката за тотална промяна в България, но не му стигнаха нито времето, нито опитът, за да гарантира устойчивост на взетите решения. Той и правителството му започнаха война на всички фронтове и тя ги „погълна“.

Мнозинството от гласувалите избра отново Борисов, защото е свикнало с него. Завръщането на ГЕРБ на челна позиция не е триумфално, но е признак, че гражданската енергия бе похабена в голяма степен.

– Избирателната активност е изключително ниска. Защо?.

– За жалост партиите не успяват да победят управлението на апатията и причината е, че хората не могат да припознаят своя лидер. Много е притеснителен и фактът, че само около 15% от младите са гласували. В тази кампания никой не „продаде“ бъдеще на младите, и то в България. Фокусът на последните избори бяха по-възрастните – какво се направи за тях с увеличаването на пенсиите. Това беше акцент дори за партии, които се качиха на гребена на младежката енергия от протестите през 2020 г.

– Как така ДПС и „Възраждане“ бяха приемливи за ГЕРБ, за да свалят евроатлантиците от «Продължаваме промяната» и «Демократична България», а сега е неудобно да управляват с тях и  Янев?  Имат мнозинство. Нямат проблем с “модела Борисов” и Гешев.  Какво им пречи да съставят стабилно правителство?

– От ГЕРБ и ДПС винаги са знаели, че някои неща и взаимодействия помежду им не бива да излизат наяве. Виждаме, че общественото мнение вече е достатъчно фокусирано, за да създаде проблем тогава, когато една евентуална коалиция между двете партии бъде официализирана. С други думи, гражданското общество и недоволство са най-голямата пречка.

Относно „Възраждане“ проблемът е и в това, че Костадин Костадинов официално е на страната на Русия във войната. Коалиция с него би нарушила опита за изчистване на имиджа на Бойко Борисов пред партньорите от Запад.

– ГЕРБ поиска правителство с тези, които свали от власт – “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, за които до последно твърди, че са докарали хаос в страната. Защо?

– Бойко Борисов и ГЕРБ не са свикнали да бъдат извън управляващата коалиция – не само заради имиджови щети, но и заради нарушени финансови интереси. Борисов използва първото си място на тези избори като параван за „компромис“, който искали гражданите.

Чрез предложението за преговори с външни лица като Соломон Паси и Росен Плевнелиев той си подготвя алиби за пред партията и западните партньори, че е опитал да състави правителство. Явно че за „Продължаваме промяната“ по-голямо значение има антикорупционната линия пред линията Анти-Путин. Ще видим обаче как „Продължаваме промяната“ ще подкрепи тезата си законодателно.

– Борисов твърди, че е готов на всякакви компромиси, но веднага започна с това да не се пипа главният прокурор… За какви компромиси става дума?

– И „Демократична България“, и „Продължаваме промяната“ твърдо настояват Иван Гешев да бъде премахнат и това е един от стълбовете на концепцията им за съдебна реформа. Борисов декларира, че реформи не се правят с махане и слагане на личности, но пропуска факта, че длъжностната характеристика на главния прокурор включва и идеята кандидатът да притежава неоспорими морални качества. Борисов е наясно, че може да бави темата за съдебната реформа с този аргумент, за да има време да я изтласка изобщо от дневния ред на обществото. Всъщност чрез калпавия арест, организиран от Бойко Рашков, тази задача става все по-лесна.

Другите компромиси, които би направил, са тези в социалната сфера – пренасочването на държавните средства от „ремонти и строежи на пътища и инфраструктура“ към пенсии и други социални разходи. И не на последно място, може би  и личностни компромиси в евентуален Министерски съвет – освен че не би заемал премиерски пост, той би  могъл да „жертва“ и свои ключови фигури, като ги изключи от управлението.

– “Възраждане” удвои резултатите от чужбина – за тях гласуват не само в Русия и Молдова, но и в Австралия, Испания, Италия, Йордания, Кипър, Южна Африка, Тунис и Чехия. Какво харесва живеещият на Запад човек у мразещия Запада Костадин Костадинов?

– В по-голямата си част вероятно това са хора, живеещи на Запад не по собствено желание, а поради финансови причини. Това, че Западът им дава възможности, които Изтокът не им предоставя, е на заден план. И тук е мястото, в което Костадин Костадинов се заиграва с носталгията им, обещавайки, че България няма да е част от този „враждебен“ Запад и ще ги прибере тук някой ден.

– Какво е обяснението, че въпреки скромните си проценти – 7-9%, «Демократична България“ се оказва  приемлив партньор и за ГЕРБ, и за «Продължаваме промяната», и за БСП, дори за ДПС?

– „Демократична България“ е гъвкава формация и някак успя да разсее идеята, че ще се разпадне по време на този цикъл от избори. Не че вътрешните драми в коалицията са стихнали, просто те вече не са чак такъв фокус сред другите партии. От друга страна, коалицията вече отива по-скоро в център, отколкото в дясно – това ги прави приемливи и за левите формации. И не на последно място „Демократична България“ получава подкрепата и на софийското гражданско общество, което доста често започва протестите срещу властта, а знаем, че те малко или много влияят на политическата среда.

– Ако имаме нови избори след 3-4 месеца, политическият песимизмът ще е по-висок, раздразнението на обществото по-силно, а недоверието в политическия процес ще се е повишило. Какво може да очакваме?

– Избирателната активност ще намалява и не виждам как политиците ще се справят с това положение. „Всички са маскари“ отново е на преден план и това е дългогодишната стратегия на по-старите партии, които отгледаха апатични поколения. На този етап трябва да се случи чудо или апокалипсис, за да се промени нещо кардинално в ситуацията с гласуването. Ако тази тенденция се запази, можем да очакваме още повече говорене по темата за смяната на парламентарната република, а това е опасно, защото отново ще залитнем към модел на единовластие.

– Какво ще се случи с лявото и дясното?

– Татяна Дончева вече обяви идеята за създаване на ляв фронт. Сергей Станишев се завърна в София от Брюксел, а Кирил Добрев даде Корнелия Нинова на прокурор. Това не са случайности, а подготовка за „преврат“ в БСП и обединение на лявото с всичките остатъчни отломки от Столетницата – „Движение 21“, „Изправи се България“, АБВ и други. Проблемът за такова ляво е, че и „Продължаваме промяната“ се ориентираха в тази социална посока и определено са представители на модерният център-ляво в Европа. Последната им кампания го доказа.

Дясното си остава все така неподредено. От ГЕРБ не могат да определят дали са по-скоро либерални или консервативни. Близостта между Борисов и Путин ще продължи да бъде клеймо за партията. От „Демократична България“ пък се очаква някакъв завой вдясно, ако не искат да са в сянката на „Продължаваме промяната“.

– Къде е Радев в цялата ситуация? Докато се обсъжда някаква форма на правителство с евроатлантическа ориентация, президентът тихо я ерозира – отказа да подкрепи целостта на Украйна и присъединяването й към НАТО.

– Радев се опитва да е лидер не само на процесите вляво, а и в пренареждането на партийната система в България, но на първо място той е стожерът с поглед на Изток и се харесва на всички, които отричат Запада.

Той вече се опита да ни отклони от европейската линия чрез опитите за преговори с „Газпром“ и неподписването на декларацията, осъждаща войната. Нищо не ни пречи да мислим, че би го направил отново в удобен за него момент и ключов такъв за ЕС и НАТО.

Интересно е, че дори и решенията му като закупуването на нови F-16 не уронват доверието на русофилите в него. Те приемат всяка промяна в  позициите на Радев спрямо Русия като натиск от САЩ, а не негово лично решение.

Ема Иванова

 

  • Марая Цветкова е родена на 2.V.1996 г. в София. Завършва Италианския лицей в София, “Политология” и “Европейска интеграция и дипломация на ЕС” в СУ “Св. Климент Охридски”.

 

Ще се радваме да коментирате нашите статии! Можете да го сторите във Фейсбук страницата ни. Благодарим на всички, които споделят мнението си!

Още от същата категория

Препоръчано

spot_img
spot_img