Диана Видева е психолог и психотерапевт, консултант към Асоциация Деметра, обслужва „Приемна за жертви на домашно насилие и гореща телефонна линия към УМБАЛСМ „Пирогов“ – София.
– 8 жени са убити от партньорите си по време на извънредното положение заради коронавируса. Вие отговаряте за кабинета и горещия телефон в „Пирогов“, който подпомага жертвите на домашно насилие. Какви са впечатленията ви?
– В началото на изолацията приемната заработи в режим на дистанционно консултиране. Случаите на домашно насилие неимоверно нараснаха. Тревогите около вируса и затварянето в дома на семействата допринесоха за ескалация на напрежението. За първия месец на линията имахме 70 обаждания.
– Според специалистите случаите, за които се търси помощ в момента, са много по-тежки отпреди – защо?
– Заради особеността на ситуацията – оставане в едно пространство и невъзможност за излизане. Формите на насилието – физическо, психическо и сексуално, ескалират и стават по-тежки. Физическо насилие премина в „тежки телесни повреди“, а и смъртните случаи се увеличиха.
– Ситуацията на изолация „отключва ли“ желание за тормоз при хора, които не са били агресивни до момента?
– Не може да се каже. Напротив, хората, които успяват да функционират хармонично в личен план в семейството си, успяват в тези ситуации да мобилизират ресурс и търсят съвместни решения за справяне. Със сигурност обаче напрежението расте там, където е имало такова.
– Какъв е процентът на възрастните хора, жертви на домашно насилие?
– Голяма част от обажданията на телефонната линия са от възрастни хора. Част от тях са самотно живеещ, а тревогите и притесненията им около вируса нараснаха. Друга част влизат в конфликт със своите близки или хората, които се грижат за тях – отново поради промяна на условията, породени от кризата с COVID-19.
При възрастните хора е доста по-трудно оказването на съдействие за справяне с насилието, тъй като те са доста зависими по отношение на грижите за тях – физически и финансови. За част от тях и придвижването е трудно, а с ограниченията стана още по-сложно. Разчитаме много на съдействието от страна на полицията за предупреждаване на извършителите, както и за насочване към социални услуги, доколкото са възможни на този етап. За нас е важно да останем във връзката с лицето и да мобилизираме ресурса на обществото, за да съдействаме потърпевшият да получи подкрепа. Да вдъхнем увереност на възрастните, че не са сами в тази ситуация и може да се намери решение на проблема.
– Какво съветвате хората, които се обръщат към вас?
– Телефонът за връзка е 0700 40 150 и предоставя денонощно консултации 7 дни в седмицата. При ситуации, свързани с коронавирус, като напрежение, безпокойство, безсъние се предоставя кризисно консултиране за намаляване на тази сиптоматика. Когато има домашно насилие от близък в семейството и ситуацията е спешна, пострадалият трябва да се обади на тел. 112, за да дойде полиция на място. Ако няма инцидент на насилие в момента, психолозите отново предоставят кризисно консултиране за сваляне на напрежението и се изработва заедно с пострадалото лице „план за безопасност“ и „план за справяне с проблема“
– Заговори се за откриване на спешен Фонд за домашното насилие. Организации съобщават, че голяма част от пострадалите са изправени пред крайна мизерия и невъзможност да купят за себе си и децата си най-необходимите храни, лекарства и предпазни средства. Те се нуждаят от спешна хуманитарна помощ за оцеляване и след края на извънредното положение. Не е ли работа на държавата справянето с тази ситуация, а не в създаването на поредния фонд?
– Да, права сте за Фонда за домашно насилие. За хората, които се нуждаят от спешна хуманитарна помощ, критерият трябва да е бедност, а не домашно насилие. Срещу бедността държавата наистина оказва съдействие през различните програми като програмата „Топъл обяд“ и „Патронажна грижа“.
Важно е да се знае, че домашното насилие се случва както в бедни семейства, така и при хора, които не са изпаднали в крайна бедност.
Критериите за подпомагане в такава ситуация трябва да са свързани с подпомагане на жертвата да се отдели от дома, в който се случва насилието, за кратко време, докато се издаде заповед за защита от съда. Жертвите трябва да бъдат подпомогнати за безплатно изваждане на съдебно медицинско, за подаване на молби за защита по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) и съответно да бъдат представлявани и защитени в съда от адвокат, а голяма част от тях не могат това да си позволят. Да бъдат подпомогнати да станат финансово независими (за тези от тях, които не работят).
Подпомагане с храна и лекарства трябва да е не по критерий „домашно насилие“, а по критерий „бедност“. Оставайки вкъщи с насилника, незащитената пострадала, дори и с лекарства и храна, може да бъде убита. Така че фондът трябва да работи в тази посока, защото държавата не подпомага решаването на проблемите с насилието.
Ема ИВАНОВА
8 МЕСТА ЗА ЖЕРТВИ НА ТОРМОЗ В СОФИЯ
Услугите за жертви на домашно насилие почти липсват в България. Помощта за тях се предоставя от организации през различни центрове и услуги, но те не се финансират от държавата.
Тук стоят няколко въпроса за решаване, свързани и със законодателството. Необходимо е правната защита за жертвите да мине и под наказателно производство (засега законът е само граждански). Промените от 2019 г. в Наказателния кодекс не са достатъчни и не защитават жертвите в достатъчна степен. Затова нараснаха и смъртните случаи.
Няма достатъчно кризисни центрове за настаняване на пострадали в ситуация на спешност. В София има само 8 места за двумилионен град. Жертвите няма къде да отидат в ситуациите на спешност. Процедурите по настаняване са тромави, а това е най-важният момент.
Голяма част от пострадалите не искат да напускат домовете си. Ето и мястото на ЗЗДН, в който има мярка за извеждане на извършителя от дома. Докато съдът разпореди тази мярка, е необходимо време за самата процедура и издаване на заповед за защита, а това е свързано с риск за самия пострадал.
ВЪЗРАСТНИ: ТРУДНО Е ДА ПОВИКАМЕ ПОЛИЦИЯ ЗА ДЕЦАТА НИ
При възрастните е проблем, че трудно се решават да потърсят защита в случаите на домашно насилие. Това се свързано с ангажирането и на институции като полиция, съд, прокуратура, болница, социални грижи. Понякога е трудно на възрастния човек да вземе решение за съдействие от институциите. В много от случаите казват „не искам да причиня това на близките си“, „трудно ми е да повикам полиция за децата ми“. Психичната болка в тези ситуации е по-голяма и част от тях избират да търпят насилието, пред това да пострадат децата им.
В тези ситуации бих искала да кажа, че обаждайки се на телефонната линия, ще получат подкрепа, като изборът за това дали да се предприемат някакви мерки и процедури е техен. Тяхното мнение и тяхното право ще бъде зачетено и уважено от специалистите, както и анонимността на обаждането, ако те поискат такава.
