В една дъбрава китна,
сред природа дивна,
с доброта взаимна,
храна изобилна,
живяла птича дружинка.
Крилата, пъстроцветна,
отдавна на света известна!
Но настанало време.
От страни далечни
и от грешки вечни,
нещо не вървяло!
Гнезда опустели,
храни намалели,
болести и рани
гората превзели…
Чул се глас далечен:
-Някой да ви изведе
към по-спокойни лесове!
Но в горския парламент
нямало спокоен ден.
Идеи много, а водачи бол.
Години спорели, крещели,
пух и перушина се въртели.
Едни искат близо, други пък далече,
надясно, наляво или с поклон!
Спорещите много, всеки прав най бил!…
От небесните скали
гордият орел ги гледал и мълвил:
– Не се ли уморихте?
Спрете и се опомнете!
За птича дружинка мислете,
не себе си пазете!
И градете! Родните гнезда с обич пазете!
И помнете!
Сговорна дружина планина повдига!
Мария Косачка, София