Дървото- вестоносец

Сто пролети и есени пропукаха кората му.

Но то, Атлант флорален, подпира небесата.

Край него пак притичва ветрец със стъпки боси

и поздравява с почит дървото – вестоносец.

То изпълнява ролята на малка градска поща –

и хората се спират край него денем, нощем:

да прочетат реклами, обяви, съобщения…

За всеки – нещо. Факти със стегнати обеми.

Лепило и тел-бодове, карфици и пирони…

То изтърпява всичко. Но лист след лист отронва.

Годините привеждат го и болки го кръстосват.

Но все стои на поста си дървото-вестоносец.

Короната му жълта оронва се без време…

Дърветата-безделници все тъй стоят зелени.

Отлита лист последен, то вече зъзне голо.

Пресипнало от студ е самотното му соло.

Но хората се спират, посоки получават –

и кривите пътеки внезапно стават прави.

…Виж, пролетта с усмивка пак слънцето ни върна!

Дървото-вестоносец раззелени се първо.

Ирина Александрова