Почакай, есен

Почакай, есен, не разплаквай

на розите невинните цветчета.

Прегръщайки земята – майка,

те всъщност гледат към небето.

А то е ведро. Лястовици пърхат

на щъркели в следите избледнели.

А слънчогледите, към слънцето обърнати,

сънуват още славееви трели.

Почакай, есен, уморени пеперуди

се лутат в закъснелите цветенца.

И в някаква омайваща заблуда

последен танц танцуват – като в песен.

А ти си, есен, тук и с полъх хладен

спотайваш се зад стръкове изсъхнали.

Очакваме те, но почакай малко,

душите ни все още в лятото са влюбени.

Естер Ганчева