С оптимизъм в утрешния ден

Роден и раснал във съдбовно време,

непокорен с навиците детски щури,

на плещи понесъл непосилно бреме,

прав посрещах ветрове и бури!

Сега, притихнал като укротена хала,

толкова години, без да спре вилняла,

зареден с надежди, за щастие копнея –

с пулса на живота опитвам да живея!

Като странник морен все се скитам

в този свят, с проблеми пренаситен –

ровя кат в огнище без искрица огън,

щастие да диря, смирен и нагло лъган!

На мрачни мисли искам да не бъда в плен!

Знам, че животът е безсмислен без надежда,

затуй кръвта гореща, която още блика в мен,

за утрешния ден с оптимизъм ме зарежда!

Димитър Варнев