Заради костите на Самуил Радев раздели научната общност

Десетки български професори, доценти, бивши министри, учени и общественици излязоха с протестно писмо по повод извършената между Гърция и България размяна на останките, намерени в базиликата „Св. Ахил“ на Преспанското езеро, за които се смята, че принадлежат на цар Самуил, цар Гаврил-Радомир и членове на царското семейство, срещу 53 предмета (48 инвентарни номера) от фонда на Националния исторически музей (НИМ) — икони, църковна утвар, реликви и епископски трон.

Писмото е подписано от хора като Иван Илчев, Аксиния Джурова, Андрей Пантев, Сергей Игнатов, Велислав Минеков и много други. В голямата група има хора, които са изразявали различни и дори противоположни политически виждания, но са се обединили срещу сделката, извършена от управлението на „Прогресивна България“.

Те твърдят, че предметите за размяна са избрани без консултация с изкуствоведи и архивисти, работили по тях. Примерът е мощехранителницата на св. Матрона. Дневниците на Богдан Филов и протоколът от разпечатването на сандъците сочат, че тя е от Охрид, а не от гръцките манастири, на които се връща. Авторите питат кой е съставът на комисията, по какъв критерий е избирала и как е оценила предметите.

Повдигат се няколко въпроса:

• дали размяната нарушава спогодбата Моллов–Кафандарис и Закона за опазване на културните ценности;

• дали не се отваря път за нови искания, например за ръкописите в Центъра „Иван Дуйчев“ или за над 1000 предмета, за които пишат гръцки медии;

• каква е собствеността върху самите кости и дали са в България временно или постоянно.

Авторите искат да се публикуват докладите от лабораториите в Гърция и в Бон, заедно с точното задание към тях.

В подкрепа на действията на Радев са учени, на които правителството предлага орден „Стара планина“ – проф. Вагалински, който изрази категорична убеденост, че костите са автентични и принадлежат на българския владетел, и директорът на НИМ доц. Бони Петрунова, която твърди, че върнатите артефакти са „чужди“.

Съмнения има и в Гърция. Асоциацията на гръцките археолози също възрази срещу меморандума. Според тях правителството третира културното наследство като стока за размяна. Двете научни общности стигат до сходен извод от противоположни позиции: процедурата е била политическа, а не експертна.