Пристанище мое, синеоко и русо,
в теб се отпускам спокойно,
нежно оправяш платната ми скъсани,
запушваш всички пробойни.
Ако бих проговорил аз, старият кораб,
колко много ми липсваш в морето –
сред вълните от сиви безчувствени хора
биха ти казал това, за което,
всички думи са просто ненужен театър,
а пък времето дяволски късо –
покрай тебе намразих попътния вятър,
пристанище мое, синеоко и русо.
Георги Кушвалиев
