Водопад от мисли заливат главата,
потъваме в покоя на тишината,
отварят се за обич и вяра сърцата,
стоплят завинаги тялото и душата.
Радостните мисли потеглят с нас дори в рая,
тягостните и тъжни изпращаме в безкрая.
На радостта гледаме с любов,
носим я в себе си цял живот.
Водопадът се спуска със своята сила,
отнася помисли и злина гнила.
С грохот, чувства и усмивка мила
защитава любовта, току-що се родила.
Надежда Цветкова
