– Май и юни бяха най-горещите месеци в света в историята на измерванията. Европа все по-често е засегната от силни горещини през лятото. Как се отразяват високите температури на насекомите – например комари и кърлежи?
– Високата температура се отразява на всички насекоми, които имат предпочитание към по-топло. Те се развиват за по-кратки срокове в дни и могат да направят повече поколения в сравнение с по-малко топли периоди. Удължава се животът им като вид до късна есен.
– Откога комарите са проблем в България?
– Битката срещу комарите по нашите земи не е от вчера – води се от векове – още от римски времена, заради местната малария, която сме имали. Дори по османско време е имало закони, които са забранявали нощуване край оризища. Тогава не е било известно, че маларията се предава чрез комари – това става след 1897 г., но хората са свързвали блатата с маларията. През 1922 г. у нас започва организирана борба с комарите, после продължава и след Втората световна война, а през 1965 г. сме официално признати от Световната здравна организация за страна, свободна от маларията.
След това се насочваме към комарите, които просто дразнят и създават безпокойство с хапането. Затова няма масови кампании за предпазване от хапане на комари, защото те рядко пренасят заболявания.
– Повече ли са днес насекомите, или сме по-нетърпими към тях?
– По-скоро сме по-нетърпими. Дори в Германия, където се прави обработка срещу комарите по долината на Рейн от над 40 г., нивата на нападения за една нощ, толерирани преди десетилетия, сега се считат за непоносими. А освен това информираността също способства за повишена тревожност и създаване на ниво на паника.
– И все пак доскоро нямахме или поне не знаехме какво са азиатски тигрови комари, зелени миризливки, калинки алигатори, нилски хлебарки… Сега са част от бита ни.
– Тигровият комар за пръв път е вкаран в Европа около 1975 г. в Албания, която по това време е изолирана страна. През 1991 г. е внесен в Италия от САЩ, след това в други страни. В България е регистриран през 2011 г. в Созопол. Засега у нас пренася паразит – кръгъл червей, по кучетата, а за хора не е установено пренасяне на патогени. В Италия, Франция и Испания пренася вируси като треските денга и чикунгуня.
Миризливките всъщност са растителноядни дървеници. Има различни видове – зелени, европейски, но се появи инвазивен китайски, който се разпространи в цялата страна.
Т. нар. калинка алигатор е паникьорско заглавие на вестниците за калинката с поетичното име Harmonia axyridis. Тя е китайски вид, разпространил се на почти всички континенти. Храни се с листни въшки, но като свършат, яде ларвите на местните калинки.
„Нилската хлебарка“ не е хлебарка, а вид дървеница – т.е. полутвърдокрило насекомо; не е нилска, а е местен вид – от Южна България, откъдето със затоплянето на климата се разпространява и в други райони, вече и на север от Балкана.
– Установено е, че редица фактори в човешкия организъм привличат жилещите насекоми и ги принуждават да проявяват агресия – като силните миризми и аромати, лакове за коса, парфюми, лосиони, плажни масла и спрейове против слънчево изгаряне. Комарите пък се привличат от по-високата телесна температура на тялото и от съдържанието на определени вещества в потта му, действащи като химически дразнители. Какво им е неприятно на насекомите?
– Неприятни са им репелентите, особено за кръвосмучещите насекоми, тъй като те блокират обонятелната им ориентация. Иначе да уточня – комарите не жилят, а пчелите не хапят. Кръвосмучещите хапят, защото поемат кръв през хоботчетата, за да се хранят; а ципоклирите (оси, пчели и стършели) жилят с цел защита, те не се привличат по никакъв начин от хората. Кръвосмучещите се ориентират първо по въглеродния двуокис, излъчван при дишането, после от потта и чак тогава от терморецепторите.
– Има ли естествени продукти, които може да ползваме вместо репеленти?
– Изкуствените продукти срещу летящи насекоми са аналог на естествените продукти от хризантемите, ползвани през векове. Много от растенията, съдържащи етерични масла, имат донякъде отблъскващо действие. Но не може да се разчита само на това.
– Казвате, че борбата срещу комарите е ефективна, когато се прави предимно срещу ларви. В обществените поръчки у нас обаче по-често се залага борба срещу вече възрастните индивиди, когато вече е късно. Кой, кога и на какъв принцип решава да пръска срещу насекоми всяка година?
– Борбата е законово регламентирана – в Закона за здравето, и там са посочени на кого са задълженията за осигуряване на безопасно състояние, което включва предпазване от хапане от комари и кърлежи. Правят се обществени поръчки, залагат се критерии, по които да се направят обработките. Недостатък е, че късно се получава яснота какъв е бюджетът за тази борба и често критериите са преписани от стари обществени поръчки – фиксират се някакви дати, които или са късни към новия сезон, или още няма проблем в зависимост от това как се развива температурата.
– Според лекари при Лаймската болест колкото по-малко време кърлежът престои върху човека, толкова по-малка е вероятността той да предаде нещо. Какво е значението дали един кърлеж, пренасящ Лаймска болест, престои върху човешкото тяло 5 часа или 15 часа?
– Има значение, разбира се. Когато си намерят гостоприемници, през първите няколко часа кърлежите не поемат активно кръв, а се забиват. По-късно се хранят. Затова колкото по-бързо се отстрани кърлеж, забил се в случая в човека, толкова по-малък е шансът да предаде нещо. Другата особеност е, че дори кърлежът да съдържа някакъв патоген, не е задължително да го е предал на човека. При нас пациентите освен че изследват себе си, изследват и кърлежите. Дори да се установи патоген в кърлежа, това не значи 100%, че човекът е заразен. Добре е човекът да се изследва след около месец за антитела. А за лечение търсете лекар.
– Знаем, че насекомите са се появили преди около 400 млн. години. В момента са известни 850 000 вида, произвеждат смайващо по брой поколение, което изисква минимални или никакви грижи. Някои правят огромна услуга на земеделието и околната среда като обработват, обогатяват и вентилират почвата, разпръсват семена и опрашват около 1/3 от храната, произвеждана по света. Сред насекомите има и „чистачи“, които се грижат за гниещите трупове. Каква обаче е ползата от комарите например?
– Те винаги са били част от хранителната верига, много преди появата на човека. С течение на еволюцията към тях са се приспособили различни паразити и патогени, които могат да се предават от един гостоприемник на друг. И насекомите са се приспособили към паразитен начин на живот. Комарите обаче са много важни като опрашители. Хапят само женските. Биологичният смисъл на всички кръвосмучещи насекоми е да изградят белтъка за собствените си яйца, като преработват хемоглобина от кръвта. Иначе за своите жизнени цели като индивид нямат никаква нужда да смучат кръв. Те събират енергия за своята нормална жизнена дейност от сокове и нектари в растенията. Така че те са изключително важни като опрашители. Такива са не само пчелите – тяхното значение е силно надценено. Много видове двукрили и ципокрили са по-важни опрашители от домашната пчела.
– В началото на 2023 г. Европейската комисия одобри пускането на пазара на два вида насекоми в храната – „частично обезмаслен прах“ от домашни щурци и малък брашнен червей. Имате ли наблюдения вече в храните ни ли са?
– Това е въпрос за Агенцията по безопасност на храните. Но чисто икономическата логика за извличането на протеин от насекоми показва, че това е твърде скъпо, за да стане масово към настоящия момент.
– С какво се занимава един ентомолог в България днес?
– Зависи къде работи – в музей, в лесотехническия университет, в института по гората.
Аз съм частен случай на ентомология – работата ми е медицинска ентомология. Тя се занимава с членестоногите, които могат да причинят вреда на човека и животните, да пренасят заболявания. Занимаваме се с комари, кърлежи, с каквото ни донесат пациентите – въшки, бълхи.
– Има ли въшки в момента?
– Имало е и продължава да има. По училищата и досега има въшки – особено до IV клас.
Ема ИВАНОВА
- Огнян Миков е роден през 1976 г. Завършва биологическия факултет на СУ, специалност „Зоология на безгръбначните животни и ентомология”, специализира „Медицинска зоология” в МУ. Главен асистент в лаборатория „Зооантропонозни и трансмисивни паразитози” в Националния център по заразни и паразитни болести
