Времето нищо и никой не щади,
то е безмилостен рушител,
непрекъснато, както и преди
разрушава всичко, докато спите.
Променя неусетно живите,
невинаги към добро,
не знаят хората за силите,
които носят зло.
Живите са удобен материал
за различни въведения,
изграждат се кумир и идеал,
от които после страдаме.
И мъртвите не са пощадени,
те служат да оправдание
за грешни идеи и решения,
от които горчиво ни става.
Времето е невидимо и безкрайно,
както самата Вселена,
а ние сме чеда нетрайни,
но вечно е човешкото семе.
В лабиринта от въпроси
през всичките векове
човека винаги Бога проси
милост и как да живее добре.
Леонид Димитров
