
Иван Андонов е роден на 28 юни преди 170 години в с. Мурсалково (дн. село Спасово), Чирпанска околия.
През 1861 г. семейството се преселва в Чирпан. По-късно Иван Андонов учи в Пловдив.
През 1872 г. Иван Андонов е учител в с. Евджилере (дн. с. Средно градище) и е посветен в работата на Чирпанския революционен комитет. Става един от организаторите на подготвяното въстание в този край. При учителя Матеевски Андонов се среща с Васил Левски на 28 октомври 1872 г. По-късно споделя: „От този момент целият ми духовен мир коренно се измени и прероди.“ Напуска учителството и се установява в Чирпан. През 1874 г. като секретар на Чирпанския частен революционен комитет развива активна дейност.
По време на Старозагорското въстание от 1875 г. Андонов е съратник на Стефан Стамболов. След неуспеха на бунта през Одрин, Цариград, Одеса, Болград, Галац и Браила се озовава сред българската емиграция в Букурещ.
В началото на 1876 г. след кратък престой в Гюргево, снабден с препоръки от Стефан Стамболов, се прехвърля в България, за да подготвя предстоящото въстание. В началото на бунта обаче е заловен и осъден на смърт от турските власти. Присъдата е заменена с доживотен затвор. Следват 2 г. в затворите на Пловдив, Одрин и Цариград. Андонов е сред малцината оцелели български затворници, доживели амнистията от пролетта на 1878 г. и видели свободна България след подписването на Санстефанския мирен договор.
След несправедливите за страната ни решения на Берлинския конгрес спонтанно възниква народно движение за общобългарско единство, като един след друг се появяват комитетите „Единство“. Иван Андонов на 16.VIII.1878 г. е избран за апостол-организатор на Пловдивския комитет.
На 10.II.1885 г. в дома на Андонов в Пловдив е основан Българският таен централен революционен комитет. Той е избран за секретар, а председател става Захарий Стоянов. Двамата повеждат решителна борба за съединението на Източна Румелия с Княжество България. Когато настъпва моментът на съединистката акция, Андонов дава всичко от себе си за осъществяването ѝ.
През лятото на 1886 г. Андонов е назначен за съдебен следовател в Пловдивския окръжен съд. Избран е за член на Централното бюро на Либералната партия.
В дните на преврата срещу княз Александър I и на контрапреврата (9-16.VIII.1886 г.) Андонов влиза в т. нар. „граждански щаб“ на подполковник Сава Муткуров, подкрепящ Стамболов в борбата му срещу превратажиите – русофили и в усилията му за връщането на монарха в страната. След абдикацията на княза Андонов за пръв път е избран за народен представител в III ВНС и е сред депутатите, гласували избора на Фердинанд за български княз.
През лятото на 1887 г., когато групата на д-р Васил Радославов минава в опозиция на Регентството, Андонов със Захарий Стоянов и Димитър Петков се определя на страната на Стефан Стамболов. Същата година е депутат в V ОНС. След това е избран за подпредседател на Народното събрание, подпредседател е на VI ОНС и IV ВНС.
В периода на Стамболовото управление Иван Андонов се утвърждава като лидер на Народнолибералната партия в Пловдивския край и остава такъв за около 20 години. След падането на Стамболов от власт всички лидери на стамболовистката партия са подложени на гонения. Андонов емигрира със семейството си на о. Халки, където престоява до октомври 1895 г. След завръщането си в България е арестуван, но е пуснат под гаранция срещу 20 000 лв. – голяма сума за това време. Срещу него започват безкрайни процеси, които не доказват никакви закононарушения.
По времето на Второто Стамболовистко управление Андонов е избран отново за депутат в XIII ОНС.
След войните в периода 1912 – 1918 г. Иван Андонов започва да издирва и събира материали за националноосвободителното ни движение. Избран е и за председател на Пловдивското археологическо дружество. През 1930 г. с помощта на дъщеря си Василка започва обработва огромното си архивно и документално наследство. Опитва се да пише биография на Стефан Стамболов, диктувайки спомени и бележки за него на дъщеря си. Събира публикации в пресата, свързани с историческото ни минало, води кореспонденция с Поликсения Стамболова, Никола Обретенов и други стари приятели.
Иван Андонов основава и издава три вестника – „Пловдивски куриер“ (1890 г.), „Малък вестник“ (1892 г.) и „6 Септемврий“(1908 г.).
Умира на 18.XII.1937 г. в Пловдив.
Атанас Коев


