За Тодоровден посвещавам на Сийка ИВАНОВА от Русе –
многократна шампионка на България по обездка.
Амазонка бях красива, нежна, гъвкава, ефирна.
С коня Еластик бяхме тандем велик.
От друг свят дойдохме, свят и за мене непознат.
Той беше моята симпатия, говорехме по телепатия.
Бях амазонка дива с аура сияйна, причудлива,
лъхаща на свежест, с вкус на слънце и любовна нега.
С Еластик тандем бяхме хармоничен, педантичен,
движения с грация, влудяваща атракция.
Хармоничен тандем за подвизи роден,
от друг свят дошъл, свят без гора и сняг.
На пейзажа нов гледах с възхита и яздех до насита,
и плувахме с Еластик, и радвах се на всеки миг.
В сянката потъвахме безплътни с треперещите пръсти
и раните сърбящи, и чувствата пламтящи.
Амазонка бях млада, красива, несравнима, яздих буйни,
смели коне, галих ги с нежни, изящни ръце,
гонех всичко далечно и цветно.
Бушуваше потокът бодър на живота,
всичко бе блясък, напев и любов.
Озарена от светлината снежнобяла,
бях амазонка млада, дива, тайнствено красива.
Но всичко отмина, няма амазонка, няма Еластик,
остана един неистов вик и шумът от страшния камшик.
А бях амазонка!
Георги Костадинов, Силистра

