Паулина и Росица Тодорови
Паулина и Росица Тодорови са доктори по теология на СУ „Св. Климент Охридски.” Специализират немски език в Немския езиков Göthe институт в Сибиу, Румъния, Християнска публицистика във Friedrich Alexander Universität Erlangen-Nürnberg, Германия, и психология в Рим, Италия. Завършили са журналистика в ПУ „Паисий Хилендарски“. Магистри са по компютърни науки (информатика и математика) в ПУ „Паисий Хилендарски“. Преподават компютърни науки (информатика и информационни технологии, уеб-дизайн и електронен бизнес) в Американския колеж в София. Като асистенти в катедра „Математика и информатика“ във ВТУ „Т. Каблешков” те изнасят лекции в университета Нова в Лисабон, Португалия, в Академията по икономика в Радом, Полша, Икономическия институт в Порто, Португалия, и в Чехия, в Университета в Пардубице. Членове са на Съюза по информатика и автоматика „Джон Атанасов“, Европейската асоциация по сигурност, Краков, Полша, Съюза на българските журналисти и Българския форум за междурелигиозен диалог и сътрудничество. Автори са на множество научни статии, монографии и сборници.Те са две усмихнати, чаровни дами, близначки – Паулина и Росица Тодорови, които от шест години преподават в Американския колеж в София и разказват със симпатия за своите ученици и за тяхното развитие:
Докторантите на Софийския университет получиха своите дипломи
– Работим с прекрасни деца, харесва ни, че в това учебно заведение има оценка по дисциплина. Това дава възможност на преподавателите да се чувстват страхотно, могат много добре да работят с учениците – казва Паулина. – Американският колеж е едно от най-желаните учебни заведения в България през последните години. Приемният изпит е по български език и математика, конкуренцията е голяма – за едно място се борят около осем ученици. Затова и нивото е високо. Обичаме учениците си, харесва ни работата с млади хора и особено реда и дисциплината, без които е невъзможно доброто обучение и високите резултати.
– Къде виждате утре днешните ви ученици, например след десет години?
– Виждаме ги в управлението на страната, както и в развитието на високите технологии в България. Те са млади, упорити и притежават необходимите компетенции за реализация, както у нас, така и в чужбина – английски език, компютърни умения и други. След като завършват колежа, обикновено те продължават обучението си в престижни университети в Европа и САЩ, но напоследък забелязваме тенденция на завръщане в България.
– Като срещнете днес първите си ученици, какво ви разказват?
– Срещаме ги често, с много от тях продължаваме контактите си в социалните мрежи. Голяма част продължават да учат и се опитват да открият реализация за себе си в европейските страни. Други, които заминаха преди години да учат в Германия, например, се връщат, искат да продължат в България своето образование, защото обучението в чужбина е скъпо и не отговаря на изискванията им. Трети завършват една степен от обучението си в европейски университети, например бакалавърска, но после също се връщат у нас.
Първоначално най-желаната дестинация за учене беше Великобритания, но след Брекзит завършващите се насочиха към Холандия, Италия, Испания и други европейски държави. Днес наблюдаваме и обратната тенденция, някои от младите се завръщат обратно в страната. Тази тенденция се засили особено след ковид пандемията, вероятно поради отнетата свобода, директното общуване. Може би студентите в чужбина осъзнаха, че не си струва да плащаш за дистанционно обучение, от което почти нищо не научаваш и е по-добре да се върнеш в България. В чужбина разходите са много по-големи, отколкото у нас. Други смятат, че у нас има по-благоприятна среда за работа и развитие, особено в IT сектора.
– Има ли разлика в нивото на учениците ви от първите випуски, преди 6 години, и днешните?
– Имаме прекрасни деца, но като че ли нивото на обучение през последните две години се понижи заради пандемията и дистанционното обучение. Смятаме, че електронното обучение може да се използва за определено време, но в никакъв случай през цялата учебна година. Подрастващите губят мотивация за учене, социалните си контакти, вижда се от артикулацията им, те не умеят да се изразяват ясно, затрудняват се в общуването помежду си.
Яна Кирилова
