Корея
През 2007 г. в Южна Корея е учредена Световната асоциация на тоалетната. Неин първи президент става Сим Джей Дък, бивш кмет на Суон, известен като Господин Тоалетна. Същата година той построява къща във формата на тоалетна чиния сред парк със скулптури. След смъртта му през 2009 г. семейството я дарява на града и тя става Музей на тоалетната (вляво).
На 19 септември 2025 г. четирима приятели потеглихме към Суон. Музеят се оказа затворен за ремонт, но въпреки дъжда се разходихме из парка. Научихме, че корейците смесвали изпражненията с пепел и торели с тях земята, а събирачите им ги продавали на фермерите. Видяхме и бъчвите, в които торът е пренасян до нивите. Вместо хартия се ползвало сламено въже, което след засъхване изтупвали за следващия.

В хотела в Сеул ни очакваше съвсем друга епоха – тоалетна с пулт от седем бутона, надписани само на корейски. По картинките и с малко проби открих измиването, подсушаването и регулирането на струята. Познавах такава тоалетна от Япония и изпитах по-скоро удовлетворение, отколкото изненада.
Китай
При двете си пътувания в Китай през 2000 г. и през 2026 г. видях два вида обществени тоалетни: с клекало и с тоалетна чиния. Срещах ги в ресторанти, хотели, на летища и гари, във влакове, университети, музеи и планини. Преобладават клекалата. Има ги на двата участъка на Великата китайска стена край Пекин, в Храма на Небето, в общежитието на Пекинския педагогически университет, в ресторанта за печена патица, в планината Тианзи, във влака Пекин – Джънджоу и на много други места. Макар през тях понякога да минават хиляди хора на ден, обществените тоалетни в Китай са чисти и в тях винаги има хартия.
И докато чужденците в Китай трудно свикват с обществените тоалетни, в които преобладават клекалата, китайците обаче смятат точно клекалото за по-хигиенично. Според тях седалките в обществените тоалетни крият петна и микроби, особено опасни за жените. При пускане на водата бактериите се разпръскват наоколо. Повечето жени избягват допира и стоят в неудобна полуклекнала поза, от което тоалетната се цапа още повече. Затова мнозина бършат седалката с дезинфекциращи кърпички, преди да седнат. Други настояват за калъфи за еднократна употреба. Подобен смесен модел вече се използва в Япония.
През 2000 г. бях в Тянджин, тогава 9-милионен град, на брега на Бохайско море. Там ме изненадаха тоалетните в един караоке бар и в нов огромен търговски център: съседните клекала нямаха преградни стени. Докато бях в една от тях, до мен клекна китайска красавица. Няколко дни по-късно с моята ученичка Вела се отказахме от тоалетната в търговския център. Във фоайето ѝ имаше дълга опашка от жени и момиченца, които наблюдаваха заелите клекалата. Те бяха разположени на издигнат подиум, без врати и без прегради. Помещението приличаше на театрална зала: клекалата бяха декорите на жените, над тях – актрисите, а ние, чакащите – публиката. С Вела избягахме от „тоалетното представление“. Неволен зрител на подобна гледка станах и неотдавна в планината Тианзи, докато чаках асансьора: две жени над клекала, оградени отстрани, но с широко отворени врати.

Преди 26 години в Пекин за първи път видях телефон в тоалетна. Беше в Китайския дом на науката и техниката, комплекс с конгресен център, хотел и ресторанти. В стаята ни имаше телефон, а на стената зад тоалетната чиния – още един. Дотогава не бях виждала подобно нещо в никоя друга страна. През 2026 г. във всички хотели в Китай, където отсядахме, вдясно от тоалетната чиния имаше телефонна слушалка.
Япония
През 2018 г. в Токио живеех в къща, построена за семейството на американски мисионер, пристигнал в Япония през 1922 г. Проектирал я е американският архитект Уилям Меръл Ворис (1880-1964), дошъл в страната през 1905 г. като учител по английски и християнски мисионер. Интериорът съчетава американска и японска архитектура. На всеки от двата етажа има тоалетна, а общата баня с тоалетна е на горния етаж. Вратата ѝ не се заключва. На дръжката виси табелка: като влизаш, я обръщаш на „Заето“, а на излизане – на „Свободно“. Изненада за мен беше казанчето. Отгоре му имаше малък умивалник, водата от която след миенето на ръцете се стича в казанчето и се използва при следващото пускане. Японски начин да се пести вода!
Същата година пътувахме от Токио до Ниигата с шинкансен – японския високоскоростен влак. Във вагона имаше три тоалетни: обща за жени и мъже, за хора с увреждания и за малки деца. В общата ме очакваше изненада: сгъваема седалка на стената, в която родителят може да настани детето, докато използва тоалетната.





До чинията имаше ръчен душ. Такива душове бях видяла през 2022 г. във всички обществени тоалетни в Дубай и Абу Даби: в молове, ресторанти, закусвални, кафенета, музеи, джамии, дворци, хотели и на летището в Дубай.
