И какво се случи във борбата! –
една жена излезе окомуш.
И ето я начело във играта,
а на тепиха другите във туш.
Мислеха, че ще бъде леко.
Народът, в крайна сметка, съдия,
деликатно, грациозно и полека,
ще ѝ каже гледай си дома!
Толкова години с Радев стига!
Макар и вице, виж какво свърши!
Кокошката, уви, не кукурига,
миналото нека я теши!
И се втурнаха големите юнаци.
Известни, неизвестни в собствен стил,
сваляха ѝ, тупаха калпаци.
Един зад друг се правеха резил.
Абе, то това си заслужава!
Борбата, знае се, че не е мир.
Да си начело на една държава
никак не е малък келепир!
А пък когато жена ти е съперник,
със букетче можеш да я покориш.
Точен е за нея всеки мерник,
ако стреляш, дори когато спиш!
Тъй че ние сме начело, братя.
Един от нас, аз знам, ще победи.
Илияна ще ни бъде сватя. –
Е, видя се!
Ще ѝ сваляме звезди!
Цветан Чалъков