Рафаил Атанасов „…Тогава ще е добре за нас, българите,, когато се видим свободни“

Това е може би последна снимка на Рафаил Атанасов с един от синовете си. Фотографията, много избледняла, се съхранява у най-малкия от 15-те му внуци – проф. Сорин Атанасов.

Рафаил Атанасов не е сред популярните имена на дейците от националноосвободителното движение въпреки многолетната си родолюбива дейност в полза на отечеството, разгръщана сред българската емиграция в Румъния през втората половина на ХIХ в.

Завършва трагично живота си по време на Първата световна война – през есента на 1916 г. Според сведения на сина му тогава той отишъл в Бабадаг, „за да запази имота и стоката на заточените в Молдова първа дъщеря със зет и син – Иван Ганеви, през време на първото отстъпление на руско-румънските войски от добруджанския фронт, след като преживя изтезания и мъки през време на разграбванието дюкеня на зетя си от русите, съвършено сам без да е имало некой от ближните при него.“ А най-малкият внук на Р. Атанасов – проф. С. Атанасов ми пише, по разказ на майка си, тогава 15-16-годишно момиче, живеещо в най-близко съседство с дома на Ганеви, че дядо му Рафаил „бранейки магазина на зет си получава такъв бой, че няколко дни след това умира. Свидетел на всичко това е майка ми Екатерина Панева.“ По спомени на други близки, след нанесения му тежък побой бил завързан и за близко дърво и това още повече ускорило гибелта му.

Родолюбецът-поборник Рафаил Атанасов по произход е от Сливен и е роден около 1840-1844 г., но прекарва младенческите си години в Тулча, където семейството му се е установило по време на едно от големите преселения на българско население в земите на север от р. Дунав. И тъкмо тук вероятно се е запознал и сближил и с бъдещия национален герой Стефан Караджата и е започнал участието си в националноосвободителното движение.

Според възрожденския и следосвобожденски деец и книжовник Стоян Заимов, когато Георги С. Раковски в началото на 1867 г. формира т. нар. Върховно народно българско тайно гражданско началство като нов организационен център на освободителното движение, за негов подпредседател заедно с Любен Каравелов бил определен и Рафаил Атанасов. Това твърдение (приемано от някои по-късни изследователи, а отхвърляно от други), е показателно за авторитета, с който младият българин се е ползвал в средите на революционната ни емиграция.

По-сигурни сведения има за участието на Р. Атанасов във Втората българска военна легия в Белград (1867-1868 г.). Той е бил сред най-личните и усърдни легисти, потвърждение за което е повишаването му в чин. По това време той ще да се е запознал и сприятелил и с бъдещия апостол на свободата Васил Левски.

Името на Рафаил Атанасов срещаме и сред поборниците, които през средата на 1868 г. изпращат към родния бряг другарите си от юначната чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджата. След това се установява в големия крайдунавски румънски гр. Галац. Там първоначално работел при известния предприемач и майстор-строител Върбан, за чиято първа дъщеря скоро се оженва, а след време започва и самостоятелна стопанска дейност. Създава и многолюдно семейство – имал петима синове и две дъщери.

Както в тази знаменита 1868 г., така и през следващите години домът на Р. Атанасов в Галац се превръща в гостоприемно убежище за дейците на националноосвободителната борба. Един от тях е популярният войвода Христо Македонски, който след разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата успява да се добере до Галац, където намира подкрепа от Рафаил Атанасов и други  тамошни българи.

Когато се формира БРЦК в Букурещ и се изгражда комитетската мрежа в България и сред българските общности в Румъния, Рафаил Атанасов е смятан от съвременниците си като един от главните емигрантски комитетски дейци, като председател и най-знаков представител на революционния комитет в Галац. И неслучайно големият изследовател на националноосвободителното движение през XIХ в. Д. Т. Страшимиров още преди повече от столетие писа, че „Рафаил Атанасов е от видните представители на българската емиграция във Влашко до освобождението; той беше и душа на комитетското дело в Галац.“ Подобна оценка му дават и съвременните историографи.

Смятам, че името на Р. Атанасов може да се свърже и с първата обиколка на В. Левски в България, която започва от Турну Мъгуреле през декември 1868 г. на път за Цариград. Едно от оскъдните сведения за тази обиколка и за отпътуването на Левски от Цариград към българските земи е кратко писмо на неизвестен българин от Галац с дата 5 февруари 1869 г. до негови приятели в Букурещ: „Писах ви на 25 прошл. [ т.е. през януари] и ви известих за благополучното пристигание на Д[якон] Левски в Цариград и, че същий ден тръгнал за Румелия.“ Според мен автор на това писмо от Галац е тъкмо Рафаил Атанасов, приятел и съратник на Левски от приключилата неотдавна Втора българска легия в Белград.

Налице са и други свидетелства на съвременници, които говорят за активното съпричастие на Р. Атанасов в националноосвободителното движение през този период и по-специално за връзката му с В. Левски. Печатарят и книжовник Димитър Паничков, който живеел по това време в съседния град Браила си спомня: „Тогава преди да го уловят, Дякончето ходеше по Галац и Букурещ. В Галац квартируваше у Рафаила Атанасов, у когото имаше и малко пари.“ Показателни са сведенията на войводата Панайот Хитов, който разказва за усилията на Стоян Велков Софийски да премине с чета в България и да се свърже с Апостола: „Стоян утиде в Галац при г. Рафаила Танасуф и той гу приготвел и ги испрател прис Сакче.“

И в годините на застой за освободителното движение след гибелта на Левски, отзивчивостта на Р. Атанасов към народното дело не намалява. Когато през 1873 г. П. Хитов обикаля българските общности в Румъния да събира средства за освободителното дело, той отбелязва: „Аз като видех, чи и [в] Ибраила нема нищу, заминах за у Галац, но и там беши сащоту, само един Рафаил Танасов, койту са тродиши сас се сарце, но питаме един що може да стори, и той не беши толкос богат, а секиму помагаши, кой от де доди.“ Тогава Р. Атанасов дал на Хитов 5 австрийски жълтици.

Идеята за освобождение на отечеството е каузата, на която Р. Атанасов служи с преданост и постоянство. Тези си възгледи споделя многократно и в кореспонденцията, която води с много български дейци. В писмо до П. Хитов от 23 януари 1873 г. той изтъква, че „дордето сми под туй господарство нема ни учение, ни напредък…С една реч само тогава ще е добре за нас, българите, когато се видим свободни.“ Р. Атанасов подпомагал и разпространението на български книги и вестници, дарявал суми за тамошното българско училище, а през 1869 г. подкрепил идеята за създаването на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Значителна сума (300 франка) той дарил и за довършване на българската църква в Галац.

И през следващите години Р. Атанасов се откроява като авторитетен представител на българската емиграция, към когото се обръщат за съвет и съдействие и нейните най-видни ръководители. Той ратувал да се подбират „хора умни, положителни и практични“ в ръководството на националноосвободителното движение, настоявал за сериозно отношение към поетата обществена работа и здрава дисциплина в комитетската организация. Тези въпроси той разисквал особено много в кореспонденцията си с редица ръководни дейци на освободителното движение през паметните за българите години в навечерието на Освобождението (като П. Хитов, Хр. Ботйов, Киряк Цанков и др).

Рафаил Атанасов настойчиво ратувал за обединяване на силите на разделените от непрекъснати раздори групи на емиграцията, като поддържал връзка с различните нейни „лагери“. По време на създаването на новия Български революционен комитет през август 1875 г. и през бурните 1876-1877 г. Р. Атанасов полага много усилия, за да подпомага подготовката на въстание в България, да търси споразумение между емигрантските дейци, за формирането на български въстанически чети в Румъния и Сърбия и изпращането им в България, изразява съмнения в искреността на сръбската политика към българите, поддържа връзка с известни четнически войводи и т. н. Името му се преплита в кореспонденцията на много активни емигрантски дейци като Тодор Пеев, Христо Македонски, Филип Тотю, Трифон Панов, Иван Сапунов, Павел Калянджиев и др.

Потушаването на Априлското въстание не отклонява Р. Атанасов от активната му родолюбива дейност. И през втората половина на 1876 г. е сред най-дейните участници в новата организация на емиграцията – Българското централно благотворително общество. Той е председател на клона ѝ в Галац и съдейства за основаването на нейни звена и в други емигрантски центрове; събира средства за организацията, енергично работи за набирането на доброволци за българските отряди, участващи в започналата Сръбско-турска война. В едно от писмата си до К. Цанков от юли 1876 г. казва : „Аз престанах да ви пращам момци, дорде се наредят работите, според както се разговорихме, като бях в града ви, но вече не мога да стоя, защото катадневно пристигат по няколко момци и доста са се набрали…Които си имат средства, ний ги отправяме за Тур[ну] Северин, а които нямат – ги задържаме.“ По-нататък съобщава и за патриотичния подем, обхванал българите в Северна Добруджа: „Освен това, пишат ни от Тулча, ако са наредени работите, да им явим, че имало доста момци… има и доста девойки и даже фамилисти [т.е. семейни], които се решават да идат да помогнат на своите братя…“   Само за периода 15 юли – 21 август той изпраща до К. Цанков шест писма. Този факт, като имаме предвид, че писането не е силната му страна, е убедителна илюстрация за интензивната работа, която Р. Атанасов е вършил. Още повече, че междувременно е поддържал връзка и с други дейци: напр. на 4 август с. г. от Браила му напомнят – „да прибързате да изпратите бележките, които сте обещали на г-на Кишелский, защото можи да не ся бави много в Букурещ.“ А свещ. П. Франгов от Бяла черква, като описва в спомените си житието на поборника Г. Иванов от Тулча, участник в Сръбско-турската война, след която се установил в Галац, разказва: „В този град бяха емигрантите по-малко и живееха по-добре, защото тамошния председател на комитета Рафаил Атанасов…, енергичен деец не ги оставяше гладни  и без подръжка… Аз с Колю Черкеза и Д. Куев живяхме 2 месеца в Галац. Там се запознахме с войводата Панайот Хитов в домът на Рафаила Атанасов… –  истински добър българин – патриот…“

Рафаил Атанасов полагал усилия за организиране на няколко български чети, които да се изпратят в България от Румъния и Сърбия, след което да се съединят за обща битка с поробителите на отечеството. А през есента и в края на 1876 г. продължава грижите за изхранване и спасяване на завръщащите се от Сърбия български доброволци, много от които по-късно са изпратени в подготвителните лагери на Българското опълчение. По това време Галац се превръща във важен транзитен пункт в тази дейност. Например в писмо от 4 май 1877 г. Българското благотворително общество в Болград съобщава на съответния клон в Галац, че изпраща до тях 5 българи, които искат да заминат в Плоещ, за да се включат в българските батальони. Същевременно ги уведомяват, че са получили писмото им „за благополучното пристигвание и изпращание на 84 души“, т. е. става дума за друга група доброволци за Българското опълчение. А кореспонденцията по този въпрос между Болград и Галац (респективно Р. Атанасов, тъй като писмата са запазени от него) е доста оживена през април и май на същата 1877 г.

И в навечерието, и по време на Руско-турската освободителна война Рафаил Атанасов е в подкрепа на отечеството като съдейства за набиране на подходящи лица за събиране на сведения, необходими на руското военно командване с оглед на предстоящите бойни действия; поддържа връзка с родолюбци от различни селища; продължава грижите си за доброволците, завърнали се от Сърбия, както и за набиране на кадри за формиращото се  опълчение. По това време той е, по думите на Филип Симидов „добрия Рафаил в Галац“, към когото се обръщали за съдействие много ратници за освободителното дело.

Сведенията ни за живота на Рафаил Атанасов след 1878 г. засега са твърде непълни, но и те свидетелстват, че той продължава да бъде сред най-дейните местни български общественици в Галац, където остава да живее със семейството си. През 1881 г. към него се обръща свещ. Н. Копанов от Тутракан, който изявява готовност да служи в Галац; няколко години по-късно учителят от Лясковец М. Миланов му съобщава, че би желал да бъде учител и църковен певец в Галац; през 1892 г. с него поддържа връзка Михайлов от Кишинев и т. н. А през 1894 г. видният български възрожденски и следосвобожденски общественик Марко Балабанов му пише от София, че е изпратил на негово име чрез кантората на Евлоги Георгиев в Галац 400 лева златни, които той трябвало да предаде на няколко тамошни българи.

В началото на ХХ в. Рафаил Атанасов посещава няколко пъти България и се среща с редица познати дейци от миналото.

Проф. Николай Жечев