„Фалшивата“ новина за пенсиите се каза истинска

Правителството е планирало да намали вноската за втора пенсия в частните фондове, където се осигуряват близо 4 млн. души, и да пренасочи разликата към НОИ, за да свие дефицита. На 3 ноември „Медиапул“, „24 часа“ и „Капитал“ съобщиха по неофициални източници, че става дума за половината от вноската – от 5 на 2,5%. Финансовият министър Гълъб Донев обяви новината за фалшива, а премиерът Румен Радев нарече реакциите „истерични“. На следващия ден обаче председателят на АИКБ потвърди, че идеята е обсъждана във финансовото министерство.

„Демократична България“ публикува бележка до Европейската комисия (ЕК) от 15 октомври. Според нея кабинетът първо е искал хората да теглят до 20% от спестяванията си срещу данък, но еврокомисарят Валдис Домбровскис е бил против. Тогава е предложено 2 от 5-те пункта да отиват в НОИ. Това би донесло на бюджета 800 млн. евро през 2027 г. и до 1 млрд. евро през 2029 г. Промяната засяга бъдещите вноски, а не натрупаните пари и сегашните пенсии. Опозицията я нарича „частично одържавяване на втория стълб“.

Управляващите първо обявиха документите за фалшиви. На 6 ноември по БНТ обаче Божидар Божанов прочете в присъствието на Донев писмо на министъра до ЕК от 2 ноември. В него вноската във втория стълб се намалява от 5 на 2% през 2027 и 2028 г. и на 3% през 2029 г. Донев призна, че подобни варианти са обсъждани, но каза, че правителството е избрало друга политика.

Не знаем защо лъжат Радев и хората му, след като на всички е ясно, че парите за пенсии в НОИ са недостатъчни. Но разбираме

ЗАЩО БРЮКСЕЛ Е ПРОТИВ

Конкретните мотиви на ЕК по българското предложение не са публикувани. Но позицията на ЕК по такива мерки е последователна от години и аргументите ѝ са следните:

• Печалбата за бюджета е само временна. Държавата получава пари днес, но утре дължи по-големи пенсии от НОИ. Това не е оздравяване на финансите, особено в процедура по свръхдефицит, в каквато е България.

• Частните фондове работят като спестовна сметка. Вноските на всеки човек се натрупват в личната му партида, инвестират се и носят доходност. Когато той се пенсионира, получава от собствените си натрупани пари. А парите в НОИ зависят от броя на работещите.

• Губи се доверие. Хората се питат дали следващия път управляващите няма да посегнат и на натрупаното.

• Лош пример. Унгария (2010) и Полша (2014) одържавиха част от пенсионните спестявания, което доведе до облекчение за бюджета, но проблемът с дефицита на пенсионната система остана.