Всеки месец заплащам т.нар. такса вход за моя апартамент, въпреки че от 6 месеца не живея там. Наложи ми се да отсъствам от града. Длъжна ли съм плащам такса вход, след като не живея в сградата, а в момента дори не съм в същия град?
Н.В., Сливен
В етажната собственост съществуват два вида разходи, свързани с общите части на сградата: разходи за управление и поддържане на общите части (т.нар. такса вход) и разходи за ремонт на общите части. Една от най-съществените разлики между двата вида разходи е, че таксата за управление и поддържане на общите части се дължат от всеки, който използва общите части – собственици, ползватели и обитатели (в това число и наемателите), докато разходите за ремонт на общи части се дължат единствено от собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост.
Логиката е следната – всеки, който използва общите части на сградата, участва и в тяхното похабяване и замърсяване, включително разходването на консумативи като вода и ток, поради което дължи определената от общото събрание на етажната собственост парична сума за управление и поддържане на общи части.
Разходите за ремонт на общи части са поставени в тежест единствено на собствениците, тъй като рушенето на общите части пряко засяга стойността на сградата и намиращите се в нея самостоятелни обекти.
През 2023 г. законодателят прие поредни недомислени изменения на поначало зле написания Закон за управление на етажната собственост. Измененията не само че не внесоха яснота по конкретни проблеми, но и създадоха предпоставки за противоречива съдебна практика.
Разходите за управление и поддържане на общите части са уредени в чл. 51 от Закона за етажната собственост (ЗУЕС), като съгласно ал. 1 разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. Преди въпросните изменения законът предвиждаше две изключения от заплащането на тези разходи – съгласно старата редакция на ал. 2 разходите за управление и поддръжка на общи части не се дължаха за ненавършили 6-годишна възраст деца, както и от собственик, ползвател или обитател, който е пребивавал в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. С въпросните изменения ал. 2 в частта относно непребивавалите в етажната собственост лица беше заличена, а в ал. 1 бе създадено изречение второ, съгласно което за самостоятелен обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, се заплащат разходите за управление и разходите за поддържане в размера, който е определен за един собственик, ползвател или обитател.
От анализа на извършените промени и сега действащите разпоредби става ясно, че законодателят въведе ново „облекчение“, което касае единствено хипотеза, в която даден самостоятелен обект се обитава от две или повече лица, които едновременно отсъстват от имота и следователно дължат разходи за управление и поддържане в размера, който е определен от общото събрание на етажната собственост за един собственик, ползвател или обитател.
Следователно, в настоящия случай, независимо от обстоятелството, че не обитавате собственото си жилище повече от 6 месеца, вие дължите предвидените от общото събрание на етажната собственост разходи за управление и поддържане на общите части за процесния период.
За пълнота следва да се отбележи, че с изменения на ЗУЕС в чл. 51 бе създадена изцяло нова ал. 9, съгласно която разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост може да се разпределят по решение на общото събрание на собствениците или на сдружението по един от следните три начини:
– поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят;
– съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата;
– или поравно на самостоятелен обект.
Следователно, в случаите, в които общото събрание на етажната собственост приеме решение за разпределяне на разходите за управление и поддържане на общите части, различно от предвиденото в ал. 1 на чл. 51 разпределение (съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата или поравно на самостоятелен обект), изречение второ на същата алинея, с което е предвидено новото облекчение, изобщо не намира приложение.
Веселин Крумовски, юрист
veselinkrumovski@gmail.com
