Нека над саркофага на Самуил бъде поставен Битолският надпис

Битолският надпис и негова възстановка

Хиляда и дванадесет години след кончината му костите на славния български цар Самуил (997-1014 г.) бяха преместени и положени в родния му град София (тогава Средец). Градът, в който е кръстен в Християнската вяра.

Ще бъде добре, ако над саркофага в най-старата църква „Света София“ бъде поставена плоча с текста на Битолския надпис, намерен през 1956 г. в Северна Македония при разрушаването на Чауш джамия в Битоля. Той гласи:

„През 6523 година от сътворението на света (1015 г. от н. е.) се тая крепост направи и правена от Йоан Самодържец български… Тази крепост бе правена за убежище и за спасение на живота на българите.

Започната бе крепостта Битола през месец октомври 20 (ден). А се завърши през месец… в края. Тоя самодържец бе българин по род, внук на Никола и Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил – царя самодържец, и които двама разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато… А там в… цар разбит биде от цар Василий в 6222 (1014 г. от н. е.) от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.“

Както се вижда, в надписа се говори за „Йоан, самодържец български“, „българин по род“, „българите“; „Арон, който е брат на Самуил царя самодържец“.

Споменатият в надписа Йоан Самодържец български е цар Иван Владислав, последният владетел в Първото българско царство.

За безпристрастния читател става ясна народността на владетелите и техните поданици по това време, и делата им като част от славната българска история.

Румен Стоилов