– Служебният кабинет „Гюров“ проверява поръчки на завишени цени, обявени и сключени от предишния екип в здравното министерство. Стана ясно, че тестове за рак са купувани на 10 пъти по-скъпи цени. Вие сте специалист в оперативната гинекология и онкология. Изненада ли е подобна практика и според вас резултат на какво е?
– Не толкова изненадва, колкото възмущава. Изисква се изключителна наглост някой по такъв брутален начин да прави пари, точно когато става дума за борбата с рака. Но в пъти завишените цени са само едната страна на проблема. В основата му е хроничната неспособност на Министерството на здравеопазването да се занимава с това, което го има в името му – здравеопазване. Поредица министри напоследък показаха, че нямат визия за здравната политика и изглеждаха поставени на поста само за да удовлетворяват нечии интереси. Администрацията пък гледа да лавира спрямо силните на деня и си пази местенцето до следващата министерска смяна.
Така се стига до абсурдни ситуации външни организации да определят политики, да правят програми, да избират изпълнители и цени. Естествено ,намесването на частни субекти не е безкористно. Финално стигаме до ситуация, в която основната цел не е да се направи нещо полезно и работещо за хората, а до въпроса кой и как да усвои едни пари – от бюджета на държавата или от европейските фондове. Точно така ми изглежда историята с въпросните тестове за скрининг, пък и въобще за цялата ни борба с рака.
– Обяснете как се случва, че при растящи суми, които плащаме към НЗОК – през 2026 г. касата разполага с 5,277 млрд. евро (с 870 млн. отгоре), лекар с 30 г. практика, казвате, че взема 1100 евро и въобще заплатите на работещите в здравеопазването не се променят. Кой прибира големите пари?
– Парите изчезват като вода в пясък по няколко начина. На първо място – огромната и продължаваща да се разраства болнична мрежа. С малки изключения новите болници се правят с цел печалба. Милионни инвестиции, които трябва да се възстановят и после да донесат финансова облага на инвеститорите. Друг начин са скъпите лекарства – с учудваща лекота бедната ни държава харчи огромен ресурс за тях, докато стари, изпитани и евтини медикаменти изчезват от пазара и не се ползват. И на края – неефективното изразходване на средствата. Бюджет и каса често плащат за глупави и формални изисквания, ненужни хоспитализации. До изпълнителите финално стига това, което остане. Последните могат да се надяват на прилични финансови средства само ако се включат активно в системата на точенето им.
– У нас при население 6,4 млн. души имаме 319 болници, като за 4 години увеличението на леглата е с 2000. В страни с население над 10 млн. като Чехия и Гърция болниците са съответно 160 и 283. Каква е тайната за успеха на толкова много болници, които не само не фалират, а се „разширяват“?
– Ако трябваше да разчитат на конкуренция за парите на пациента – директно или от няколко здравни фонда, 2/3 отдавна щяха да са фалирали. Но те си имат един гарантиран голям монополен донор – НЗОК. Сама казахте какъв е бюджетът на касата и как непрекъснато се увеличава. Освен това съществуват допълнителните плащания от пациентите. Някои болници са доста изобретателни и майсторски се възползват от факта, че за здравето си хората са готови да дадат всичко и не е във възможностите им да проверят дали допълнителните плащания наистина са свързани с него. Може би ви е направило впечатление как от 1-2 години тече опипване на почвата за увеличение на здравната вноска. Индиректно, чрез говорители, лансиращи идеята. Но целта, интересите и поръчителите са ясни.
– Лекарка наскоро сподели, че в края на първия й работен ден в педиатричен кабинет на болница директорът я попитал колко деца е хоспитализирала. „Нито едно“, бил отговорът. „А искате ли да получавате заплата?“, попитал той. В интервю през февруари и вие казвате, че в много болници мениджърите целенасочено натискат медиците. Кой командва парада в болниците – мениджърите (търговците) или лекарите? И как може да се излезе от подобен натиск?
– Парадът се командва от системата. Тя иска повече болни, повече приходи, повече печалби. Ако даден мениджър не се съобрази с това, болницата му няма да оцелее. Ще го махнат, а и персоналът ще е недоволен, щом не влизат пари в лечебното заведение. Не говоря за казусите на болници затънали в дългове, където виждаме директори да стоят непоклатимо на постовете си. Там механизмът е друг – ощетяването на болниците всъщност често осигурява ресурса, необходим за поддържането на даден директор, а понякога и промотирането му в политиката за награда. Мениджърите по принцип са обикновени зъбни колела. За да се промени нещо кардинално ,трябва да се промени самата система – функциониране, прозрачност, стимули, цели, контрол.
– Признавате, че най-сложният аспект от работата ви са финансовите въпроси – когато пациентът ви пита: „Това какво ще ми струва.“ Защо ви притеснява това – лекарят ли трябва да осчетоводява лечението?
– Винаги се чувствам некомфортно, когато от едната страна е желанието ми да помогна на пациента на база чиста медицина, а от друга страна, за да бъда оценен за работата си, вкл. финансово, трябва да правя неща, които не са много в унисон със знанията и етиката ми. Повярвайте, има такива ситуации. Пропагандният фалш, при който на здравноосигурените се казва, че всичко е осигурено безплатно и реалността, с която се сблъскват, е само детайл от многото лъжи в родното здравеопазване. На някои лекари това им тежи, други се вписват по-успешно и намират своя път.
– Вие сте министър на здравеопазването до март 2012, след вас до идването на сегашния доц. Околийски министри са били 14 души в 16 кабинета. Кой от тях се опита да направи нещо наистина важно за здравеопазването?
– Ако трябва от всичките да посоча само едно име, ще спомена д-р Петър Москов. Той беше най-близко до профила, който смятам, че трябва да има един министър на здравеопазването. И принципно виждаше големите проблеми и предизвикателства в сектора, произвеждаше идеи какво да се прави. Въпросът беше, че не всичките му предложения имаха смисъл и можеха да доведат до целите, които декларираше. На всичко отгоре като типичен представител на градската десница страдаше от нейния основен проблем – чувството, че си единствен носител на правата вяра и игнориране на различното мнение до степен да приемеш съмишлениците ти за врагове.
– Може ли накратко да обясните какъв е проблемът с детската болница?
– Не мога. Но видях неща, които са алогични. А когато след тях няма реакция или тя също е алогична, разбираш, че не всичко се съобщава на широката публика. Опитът и вътрешното ми усещане подсказват, че вероятно има някакви задкулисни истории. Нямам желание нито да ги научавам, още по-малко да се ровя в тях.
Ема ИВАНОВА
-
Д-р Стефан Константинов (60) е АГ лекар, бивш министър на здравеопазването
