Личен асистент по Закона за личната помощ

Със съпругата ми сме пенсионери. Аз ходя на почасова работа, за да докарвам в домакинството допълнителни доходи. Но съпругата ми е болна и трябва да полагам грижи и за нея. Случайно разбрах за Закона за личната помощ и възможността евентуално да бъда назначен за личен асистент на съпругата ми, като това се заплаща. Моля да ми дадете разяснения.

Владимир Василев

(Продължение от бр. 7)

Разясненията в този материал се отнасят за първата от посочените хипотези – за хора с трайно увреждане с установени вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ. Потребността от чужда помощ следва да е указана в експертизата на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане, по известна като ТЕЛК.

Включването на механизма за лична помощ е формална процедура, но не е тежка и натоварваща, още по-малко строго бюрократична. Започва с подаване на заявление за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите.

Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите “Социално подпомагане” към Агенцията за социално подпомагане. За изготвяне на оценката се подават набор от документи, като най-съществените са:

1. Заявление-декларация по образец;
2. Формуляр за самооценка на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях по образец;
3. Медицински документи или експертно решение на Териториално-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

Според чл. 12, ал. 1 от  ЗЛП, личната помощ се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и издадено направление по реда на глава трета от Закона за хората с увреждания. На практика направлението се издава заедно с готовата оценка.

По-горе беше споменато, че нужният обем на личната помощ се измерва в часове. Броят на часовете за лична помощ се определя в направлението по чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания, съгласно Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания. Това става въз основа на четири степени на зависимост от интензивна подкрепа:

1. Първа степен – до 15 часа месечно право на лична помощ;
2. Втора – до 42 часа месечно право на лична помощ;
3. Трета до 84 часа месечно право на лична помощ;
4. Четвърта до 168 часа месечно право на лична помощ.

След  получаване на изготвената оценка и направлението, лицето кандидатстващо за лична помощ, или неговия пълномощник, подава заявление за това до кмета на съответната община, по настоящ адрес (чл. 13 и 14 от ЗЛП). В 7 дневен срок от постъпване на документите кметът на общината сключва споразумение между: ползвателя (или чрез неговия пълномощник), асистента и доставчика на лична помощ.

Според чл. 18, ал. 1 от ЗЛП, доставчик на лична помощ е общината по настоящия адрес на ползвателя. Съгласно чл. 24 от ЗЛП асистентът може да е физическо лице, избрано от ползвателя на лична помощ.

Де факто и де юре процедурата приключва със сключване на трудов договор между общината и избрания асистент. На практика общината, която законът дефинира като доставчик, става официален работодател на асистента. Това следва ясно от разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от закона, според чиито текст асистентът предоставя лична помощ въз основа на трудов договор, сключен с доставчика на лична помощ. Трудовото възнаграждение на асистента се определя в зависимост от броя на отпуснатите часове за лична помощ.

Ефтим Марев, юрист