In Memoriam
По-миналата седмица си взехме последно сбогом с нашия дългогодишен колега Жорж Туджаров. България изгуби своя доайен на спортната карикатура, създал много хиляди цветни рисунки, шаржове и илюстрации на спортна, социална и общо забавна тематика, публикувани в родния печат, а в последните години изключително на страниците на вестника на заслужилите българи – “Трета възраст”.
Жорж Туджаров беше прекрасен човек, дал много на света и на родината през дългия си житейски път, който започва в скромно католическо семейство. Неговите родители се изселват от Солунска Македония след Балканските войни и той се ражда на 6.XII.1936 г. в гр. София като техен първороден син. С болка Жорж споделя тежките спомени от бомбардировките над столицата и загубата на свои приятели през Втората световна война.
След нелекото детство следва период на щастливи младежки години. Жорж с голяма радост разказва за младостта, любовта и женитбата със съпругата Емилия, с която живее щастливо почти 70 години. С нея се запознават още в столичното 22-ро училище, завършено от цяла плеяда знаменити българи. В последствие въпреки големия си художествен талант, произлизайки от многодетно семейство, младият Жорж е насочен от баща си към Икономическия институт. Казармата си отслужва в Самоков и Русе, а кариерата си започва в Софийската фабрика за захарни изделия Малчика, която с любов нарича “нашата” шоколадова фабрика. Там играе във футболния отбор като титуляр съотборник на много по-младия Димитър Пенев, който в последствие израства до най-легендарния селекционер на родния футбол, но когото за съжаление също изгубихме преди малко повече от месец. За знаменитите спортни срещи с отбора на Левски и Георги Аспарухов – Гунди, чийто личен страж е бил, Жорж също разказва с вълнение до последно. На другата си спортна страст – зимните спортове и конкретно ските, младият Жорж Туджаров отдава също дълги години – не само като опитен състезател, съдия, а и като секретар на Федерацията по ски, помещавана в Спортната палата до Старата зоологическа градина. Любима остава историята за спускането с младата си съпруга, качена като спътник на неговите ски, по писта “Стената” на Витоша над Алеко.
Ерудит франкофон, Жорж е сред малкото късметлии на държавна служба, командировани още през петдесетте години на миналия век в Париж, благодарение на завидните си умения по френски език, които придобива във Френския колеж, който посещава, преди да завърши столичната Втора мъжка гимназия. В младежките си години той става и горд баща на двама сина – Иван и Юлиан. Отглеждането им е нелека задача, осъвместявана успешно с изграждането на кариера в Държавния комитет за наука и технически прогрес, както и с подкрепянето на кариерата на съпругата Емилия в министерството на химията и родната служба на статистика. От своя страна Жорж Туджаров също е подкрепян от семейството си в дългия си творчески път и десетилетия наред радва поколения българи с художествения си талант. Творбите му греят често в цвят от страниците на множество вестници, списания, журнали, спортни и хумористични книги за малки и големи, както и редица изложби по света и у нас. Той прави всички свои читатели щастливи, а наследниците си – синове и внуци – много горди да носят рядката фамилия с произход чак от Солун и мотивирани да вървят по стъпките на големия творец на хумора.
Жорж е събрат по призвание и голям приятел на бащата на Тримата глупаци – Доньо Донев, с когото участват заедно в множество карикатурни изложби, както и на далечния си сродник, но близък творчески партньор и легенда на стендъп комедията у нас – Димитър Туджаров – Шкумбата, с когото са тандем в редица печатни издания.
