Старост – с теб не искам да се срещам,
но ако искам дълго да живея,
ти си моята надежда,
не искам да треперя,
да ходя с бастун в ръка,
да бъда в тежест на децата,
да не ме държат краката,
старост, от тебе искам да избягам.
Ако можех, щях да те прескоча.
Ако можех, щях в рая аз да скоча,
ако в рая ти отидеш млада,
все ще завъртиш на някого главата.
Ако отидеш като някаква старица,
макар дори да си девица,
никой око няма да ти хвърли
и за теб животът втори път ще свърши.
Старост, с теб не искам да се срещам,
дори да напредна с възрастта,
ще ходя с гордо вдигната глава
и непрекъснато ще се обръщам
не крачи ли след мен смъртта
и ако протегне тя към мен ръка,
ще избягам от нея на мига.
Ако случайно пък склерозата ме хване,
около мене хаос ще настане.
Никого няма да познавам, ще греша.
Боже мили, спаси ме от това.
Старост, с теб не искам да се срещам,
но ако искам дълго да живея,
ти си моята мечта,
ти си моята надежда.
Геновева Драгоева, Шумен
