– Нека повторим едни от най-често задаваните въпроси: Защо един куп страни, с далеч по-добре развити икономики от нашата, не бързат да приемат еврото: Полша, Чехия, Унгария, Швеция и дори Румъния?
– Нито една от тези изброени страни не е във валутен борд. Това е огромна, качествена (не количествена) разлика от България и тя сама по себе си дава отговор на въпроса. Истинският въпрос е защо видимо по-развитите от България Естония и Литва, които също имаха валутни бордове, отдавна вече са в еврозоната, а България се офлянква. Това всъщност е въпросът.
Но не съм склонен безкритично да приема твърдение, че Унгария, Румъния и Полша са значително по-развити от България. Незначително и намаляващо са по-развити. Даже по един от ключовите показатели – по фактическо индивидуални потребление, България вече е по-развита от Унгария. И трите не влизат в еврозоната, защото не могат. Само говорят, че не искат, защото непостижимото грозде е кисело. Особено това важи за Унгария, която е пълен провал и по инфлация, и по бюджетен дефицит, и по дълг, и по високи лихвени проценти, и по валутна нестабилност.
И непрекъснато изостава спрямо останалите страни в ЕС през последните години. Румъния и Полша се представят макроикономически малко по-добре, но и там провалите с инфлацията и с бюджетния дефицит са огромни последните години. Дълговете им стремглаво вървят нагоре, скоро ще са над критерия от 60% от БВП. През последните няколко години – не на последно място именно поради ясното си придвижване към еврозоната и демонстрираната ясна способност да изпълни критериите – България настига богатите доста по-бързо от тях.
– Защо ни е толкова важно да приемем еврото през 2026 г.? Вярно е, че сме поели задължение да влезем в еврозоната, но датата не е определена в договора.
– Договорът е определил датата изключително точно, само не е фиксирал конкретния календарен ден. Датата на присъединяване към еврозоната се съобщава от Съвета на Европейския съюз в момента, в който този съвет вземе решение да отмени дерогацията за България (т.е. отмени отсрочката от задължението незабавно да се присъедини към еврозоната). А това става в момента, в който този Съвет установи, че страната изпълнява критериите за членство. А го установява по доклад на Европейската комисия и след консултации с Европейския парламент. По-ясно определяне на датата от това е невъзможно. По вече влязъл в сила международен договор тази дата отдавна вече не е нещо, което България определя.
– Тревогите от въвеждането на еврото са най-вече заради краткосрочния ценови шок – при въвеждането му цените са закръгляни нагоре и това означава още по-голямо обедняване на българите. Как да успокоим читателите, че това поскъпване няма да намали покупателната способност на доходите им и качеството им на живот.
– Ако читателите са решили да се хванат на лакърдиите за ценови шок, каквото и да им кажем няма да ги успокои. Единственото, което можем да направим, е да им припомним 5 юли 1999 г., когато пак имаше промяна в номиналите на парите (тогава се делеше на 1000) и пак имаше закръгляне. Всеки може да се зарови в спомените си колко „шоково“ е било това тогава. Ако не може да си спомни, значи никакъв шок не е имало. И сега няма да има, ще има само доста дребен (макар и напълно реален) ефект на закръгляне. Той се наблюдава в абсолютно всяка страна, въвела някога еврото, като варира между нещо от сорта на 0,2 и 0,6% в първия месец на въвеждането. След което в рамките на година този ефект изчезва напълно – в края на тази година цените в евро са нараснали точно с толкова, с колкото са щели да нараснат без въвеждането на еврото. При това сега за разлика от 1999 г. месеци преди и след самата промяна всички етикети ще са в двойни цени и всеки може да проследи ефекта на закръгляне и колко е голям. Не само да следи, а всеки ден да снима етикетите с телефона си.
– Има опасения, че месеци преди влизането на еврото е възможно да започне спекулативно вдигане на цените. Може ли да се предотврати спекулата? Примерът с баничката: сега тя е 2,50 лв., но изведнъж става 3 лв., за да бъде по-лесно закръглена.
– Месеци преди влизането на еврото всички продавачи ще са длъжни да показват и двете цени – и в лева, и в евро. Всеки купувач ще може във всеки момент да види има ли действително такава „спекулация“ или не, като просто си записва, или снима, цените всеки път, когато пазарува. Бих препоръчал всеки човек да си избере няколко важни за неговото домакинство продукта и да следи цените. Ако види изглеждащо като необосновано покачване, ще има достатъчно начини да сигнализира. И разбира се, ще може да покаже поведението на съответния продавач на всички останали. По примера с баничката, едно е една баничка в една баничарница да пробва да види може ли да се продава на 3 лв. вместо на 2,50, друго е всички банички във всички баничарници да го направят. Ако видите първото, идете в друга баничарница. Ако видите второто, сигнализирайте – било то в Комисия по защита на потребителите (там ще има съответна възможност), така и чрез използване на телефонни ап-ове. И не забравяйте: причината да се пробват 3 лв. вместо 2,50 не е въвеждането на еврото, то е само повод и донякъде извинение за продавача да опита. Дали опитът му ще е успешен, зависи от поведението на купувачите. Ако те спрат да купуват на завишената цена, значи ще му се наложи да върне цената надолу (разбира се, ще го нарече промоция или намаление, но ефектът е все същият).
– С приемането на еврото ще отпадне валутният борд и някои икономисти отсега ни плашат с висока инфлация и обедняване за следващите 10-15 години.
– Откак има валутен борд в България инфлацията е била значително по-висока от тази в еврозоната. Как по-точно влизане в тази зона на световно ниска инфлация ще причини по-висока инфлация в България, отколкото при валутен борд, е напълно неясно и на теория, и житейски.
– Сега, макар и при валутен борд, БНБ има известна самостоятелност, а при еврото всички важни решения ще се взимат от Европейската централна банка. Как може да сме сигурни, че ЕЦБ взема полезни и за България решения, а не се съобразява само с големите икономики?
– Точно обратното е. В момента България не само няма каквато и да било самостоятелност, но просто внася едно към едно, безпрекословно и много бързо решенията, взети във Франкфурт (седалището на Европейската централна банка), без да е участвала в обсъждането им, без да е гласувала за тях, без да е могла да търси подкрепа от други централни банки. При влизане в еврозоната България сяда на масата, получава правото да се изказва, да разговаря с другите централни банкери, да прави предложения, и да гласува в 11 от всеки 16 заседания. Това е близо безкрайно повече възможност за влияние, отколкото има в момента. Разбира се, не само ползите за България ще бъдат вземани предвид, когато ЕЦБ решава, но за пръв път и те ще бъдат вземани предвид.
– Валутният резерв на БНБ от 80 млн. лв. няма да бъде харчен – това е забранено от правото на ЕС. Единствено ще се преформулират инвестиционните му цели и той ще продължи да се инвестира. Кой ще определя тези инвестиционни цели и трябва ли да се тревожим за това?
– Не, не трябва, доколкото управлението на собствените на БНБ активи ще продължи да се упражнява от БНБ съобразно изискванията на закона за БНБ. Но някои активи (не особено голям процент) ще се прехвърлят от БНБ към централата във Франкфурт и там управлението им ще е обща задача на всички страни-членки. Тук наистина бих препоръчал на всеки да прочете въпросите и отговорите по тази и много други теми в сайта на БНБ.
– Опасения сред гражданите има и заради частта „солидарност с чуждите дългове“ – с приемането на еврото ставаме част от общата фискална рамка и механизми за финансова стабилност. Това означава, че България би могла както да бъде спасявана, така и да участва в спасяването на чужди икономики, ако Европа навлезе в дългова или икономическа криза. Спомняме си какво беше в Гърция. Можем ли да си позволим да спасяваме други, като все сме на опашката по доходи и др.?
– Ами хайде нека наистина си спомним какво беше в Гърция, защото май спомените ни са крайно избирателни. Гърция, образно казано, глътна вода и тръгна да потъва. Беше спасена със средства, набрани измежду страните-членки на еврозоната. Но тези средства не бяха безвъзмездни дарения. Те бяха дадени заеми за финансиране на много значими реформи и всяко евро от тях подлежеше на връщане. Реформите бяха тежки и болезнени за гърците, но програмата беше успешно завършена, Гърция не само си върна абсолютно всички задължения, но страните, осигурили заемите за тях, излязоха на една хич не лоша печалба. Именно това е механизмът за стабилност: даване на заем срещу тежки реформи и връщане на заема от плодовете им. Така че солидарността се оказа полезна за всички. Май в България сме доста склонни да забравяме, че когато солидарността е истинска, тя е винаги двупосочна. И накрая да подчертая пак, по потребителски стандарт на живота на домакинствата вече не сме на опашката. Орбан успешно закара Унгария там и ни отне първенството по опашкарство.
Ема ИВАНОВА
- Георги Ганев (57) е икономист, бивш депутат от „Да, България“, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“
