Поход „По стъпките на тракийските мъченици от 1913 г.”
От 27 до 29 септември 2024 г. тракийци от цялата страна, както всяка година, отново организираха поход и преминаха по стъпките на тракийските мъченици от 1913 г. Фондация „Доктор Димитър Щерев” с ръководител професор Атанас Щерев от София в координация с Яни Янев, председател на Българския съюз на тракийските организации и на Тракийско дружество „Димитър Маджаров” от Кърджали организираха представителни групи от тракийци за похода от София, Варна, Стара и Нова Загора, Кърджали, Хасково, Сливен, Айтос, с. Книжовник, с. Козлец и от тракийските дружествата от Пловдив, Бургас и Карнобат, водени от ръководителите им ген. майор Нонка Матова, Тодор Ангелов и Антония Иванова. Походът започна от Дедеагач (сега Александруполис в Гърция) и завърши пред Пантеона на жертвите в гр. Маджарово. Венци и цветя бяха поставяни на знаковите места, където са дадени жертвите. А те са много. Над 40 000 тракийци от Западна и Източна Тракия загиват през паметната 1913 г. След започването на Междусъюзническата война от Сърбия и Гърция срещу България в началото на юли през 1913 г. българските села в Тракия са ограбени и опожарени от редовна турска войска и башибозук, а населението им е прогонено от родните места. Част от тази драма е и трагедията на тракийската бежанска колона от над 20 000 души – старци, жени и деца от Западна Тракия, бягаща за спасение към България.
Според Любомир Милетич 11 780 души са подкарани с бой и псувни от Дедеагач на 23 септември 1913 г. от турския башибозук по посока Фере и река Марица със закани за унищожаването им. Узнали за случващото се, войводите Димитър Маджаров и Руси Славов решават да пресрещнат колоната до гр. Фере и чрез сражение да освободят бежанците. При Фере, по време на сражението, повечето бежанци са успели да избягат към планината, но мнозина остават и биват нападнати и избити. „Мъжете всички бидоха избити” – разказват очевидци, а над 300 жени били отвлечени от разни села, но най-много били от Окуф, които след много насилия са били откарани в Ортакьой (Ивайловград) и след реокупацията, заедно с други отвлечени били предадени на българските власти.
Една част от бягащите в планината, около 800 души, се отделя от основната колона и спира за почивка в Армаганската долина, където бива открита от турска потеря и над 400 души са посечени, а 80 жени са пленени и отвлечени. Тракийци сега я наричат Долината на смъртта.
Пръснатите в планината бежанци са събирани в продължение на три дни от войводите и колоната, вече наброяваща над 20 000 души, потегля към България, като по пътя постоянно бива нападана и дава много жертви. Много от останалите в планините в последствие са избити от прочистващите потери на башибозука. На 4 октомври бежанската колона пристига на река Арда (границата с България) до с. Ятъджик (сега гр. Маджарово), но е пресрещната със засада от турска войска и башибозук и дава над 1 800 жертви. По разказите на преживелите бежанци река Арда е текла „мътна и кървава”. На това място е издигнат Пантеон на жертвите, където тракийци всяка година правят възпоменателно поклонение.
През целия път от Дедеагач до река Арда загиват над 200 малки деца и пеленачета. В тяхна памет е изграден паметникът на Илиева нива до с. Глумово, общ. Ивайловград.
Поклонение на Илиева Нива
Поклонение пред Пантеона на жертвите в гр. Маджарово
