Навършват се 220 години от рождението в гр. Дупница на видния възрожденски учител общественик и книжовник Христаки Павлович с прозвище Дупничанин.
Учението си започва в метоха на Рилския манастир в града при монаха Йосиф. Той става и негов духовен наставник и когато се премества да учи в самия манастир. Замонашва се под името Хрисант. С помощта на монашеското братство е изпратен да продължи образованието си в гръцки училища в Мелник (1825 – 1828 г.) и по-късно в Сяр (1828 – 1830 г.). Завръща се за кратко в Рилския манастир.
По молба на първенците на гр. Свищов е поканен и изпратен за учител в крайдунавския град през 1831 г. След пристигането си там започва усилена дейност. Успява да създаде светско елино-българско училище в Долната махала на града. В това селище преподава до края на живота си. Заедно с другия именит учител Емануил Васкидович превръщат Свищов във важен просветен център. Десет години по-късно през 1841 г. основава в града славянобългарско училище и девическо училище. В него обучението се организира в 2 степени. Началната, в която децата се ограмотяват, и по-висша, в която се изучават граматика, катехизис, българска история, гръцки език и др.
Христаки Павлович се жени за Севастия – дъщеря на видния свищовски гражданин Илия Цанов. През годините имат осем деца. От тях най-известни стават синовете им Николай Павлович – художник, и Димитър Павлович – лекар и обществен деец.
Христаки Павлович отдава живота си за общата „полза Българска“. Заедно с преподаването се посвещава на книжовна дейност за нуждите на националната просвета. Поддържа връзка с Неофит Рилски от Рилския манастир, Неофит Бозвели, Васил Априлов и Райно Попович. Непоколебим защитник е на преподаването на българския език в училищата, като нарича себе си „желател болгарского просвещения“. Написаните от него учебници и учебни помагала са „Аритметика или научна числителница“ (1833 г.) – първият български учебник по аритметика, „Писменник общополезен за секого еднородного болгарина от кой и да е чин и возраст“ (1835 г.), „Разговорник греко-болгарский…“ (1835 г.), „Граматика славяноболгарска“ (1844 г.).
Най-известният му и ценен труд е „Царственик или история болгарская“. Това е печатна преработка на Паисиевата история, пригодена за тогавашното образование. В предговора той пише за патриотичните си подбуди – да видят българите, че са потомци „славних прародителей“. Били са силни, когато са нямали своя държава и са живели в сговор, а пък с „несъгласием изгубиха свою славу“. С „Царственик“ Христаки Дупничанни се превръща в един от най-ярките последователи на Паисий и на изключителното му дело.
Превежда от гръцки език „Баснословия Синтипа Философа“ (1844 г.), „Изгубено дете“ (1844 г.).
Именитият просветен деец умира от холера на 21.VII.1848 г.
Делото му в полза на българската просвета през Възраждането и за издигането на образованието в търговския град Свищов е непреходно. Негови ученици и възпитаници на Свищовското школо са много будни млади българчета, оставили диря в миналото ни, сред които са Др. Цанков, П. Р. Славейков, Ив. С. Калянджи, израснали като личности с активно участие в българското просветно и църковно движение.
Румен Стоилов
