Иво Върбанов е роден през 1972 г. в Плевен. Живее със семейството си в Лондон и често пътува до България. От детските си години е представител на българската музикална култура в други страни. Наследил любовта и музикалната си дарба от семейството си: дядо му е талантлив любител пианист, майка му е професионален музикант – свири на виолончело, леля му – на пиано. Учи в Италия и Англия и талантът му не остава незабеляза.
През 2001 г. създава квартет „Воланд“, в който заедно с Христо Йоцов, Радосвет Кукудов и Михал Древновски изпълнява съвременни произведения за пиано и перкусии. Свири в най-престижните световни концертни зали, сред които са „Карнеги Хол“, „Уигмор Хол“, „Royal Festival Hall“с Кралския филхармоничен оркестър на Лондон, във Филхармоничната зала на Санкт Петербург, в „Kings Place“ и „Cadogan Hall“, в Италия, Испания, Англия, България, Полша, Словакия, Унгария, САЩ, Сингапур, Тайландия, Австралия и Нова Зеландия и др. Негови записи са излъчвани по БНР и БНТ, BBC Radio и RAI 3.
– Ежедневието ви е с разнообразие от пътуване и концерти. Чувствате ли се българин пред българската публика?
– Израснал съм в Италия Майка ми е челист, музикант и както много свои колеги замина на работа от страна на Дирекция „Музика“ през 1980 г. в Италия. Тя прие предложението на оркестъра на Санремо.
На практика от малък трябваше да взема решение какво да правя с пианото – да го уча сериозно или не. В Санремо имах учителка от местна школа. По време на летни курсове един известен и много добър немски пианист реши да ме представи на своята професорка в Милано – Илонка Декерс, която вече беше в пенсия. Тя е унгарка от еврейски произход, родена през 1901 г. Отидох при нея 14-годишен, през 1987 г. и продължих образованието си до 1993 г. И до 1996 г. преподаваше! Почина през 1998 г. В Италия е един от големите педагози. Възпитаничка е на проф. Толах, един от последните ученици на Ференц Лист. Тя допринесе много за моето развитие като музикант. Пътувах и по два дена в седмицата – в сряда имах уроци по композиция в Генуа, а четвъртък – урок по пиано от 14 до 19 часа в Милано. Пътувах сам. Учих в общообразователна гимназия. С разрешение от директора на училището отсъствах почти ден и половина. Завърших като частен ученик консерваторията в Генуа. Решихме с майка ми, че трябва да продължа образованието си някъде другаде. На 20 избрах Кралската музикална академия в Лондон. Майка ми остана в Италия.
– Не загубихте ли нишката с родината си?
– Не, защото всяка година си идвахме с майка ми за по месец. Изграждах живота си в Лондон, но поддържах връзка с България. Първият запис, който направих в България, беше с „Гега Ню“ през 1997 г. с „Картини от една изложба“ от Мусоргски. Впоследствие записах доста неща- още три записа за „Гега Ню“. Връзката винаги е съществувала за мен.
Освен това през 2003 г. реших да направя нещо нетрадиционно – да си направя едно лозе в България. Нестандартно е и може да бъде погледнато като разпръскване.
– Каквото ви привлече – земята или виното?
– През 2001 г. прочетох статия в английската преса за това, колко струва един декар земя в лозарски райони в света. Впечатлих се много и от любопитство попитах какви са цените на земите в България. Запознах се с издателя на списание „Бакхус“, син на музикален продуцент в БНТ – Невена Коралова, Емил Коралов от музикално семейство. Той има сериозно отношение и към музика, и към вино. През 2002 реших да търся подходящ район с един професор по биология. През неговите контакти в земеделските сфери купих земя в Южен Сакар.
– И не се отказахте!
– Не съм го захвърлил, защото беше изключително интересно. Бавен процес е – садихме, чакахме 3 г., докато порасне първото грозде, после докато се пусне виното. Работихме с един от най-добрите пепиниери в света – Гийом, като решихме сортовата съставка на лозето спрямо анализа на почвите и климата. За рецептите – работя с млад енолог.
Производството е доста малко до 30 000 бутилки годишно. И 25 000 се изнасят на практика в Англия, Белгия, Германия, стигал съм до Южна Корея, Сингапур. Виното е с наименование „ Върбанов“Зависи от реколтата. Вината, които правим в Южен Сакар, са два-три вида бели, едно розе и две-три червени с висок алкохол.
– А какво правите в Лондон?
– Имаме две фирми – едната е музикална, другата – за вино. Тя е на мен и жена ми. Имаме агент в Италия, с когото работим. Работим с договори, хонорари по банков път. За тази цел човек трябва да се занимава с фирма и да плаща данъци. По-правилно е, защото от държавна гледна точка трябва да се плащат данъци, за да има с какво държавата да се грижи за населението си. Фирмата създадохме в Англия, защото живеем там.
Лондон е голяма столица, с големи възможности и могат да се правят интересни неща. От музикална гледна свиренето често е в големите зали на града. Музикалните проекти са за записи, с много добри тонрежисьори. От 17 години записвам в различни страни с Тони Фолкнер, с Йоханес Милер в Германия, с Филип Фокс в Шотландия.
– Какво ви вълнува, когато работите с тонрежисьорите?
– В България съм работил с Миро Данев. Великолепен тонрежисьор. Имам два проекта с него, които намирам за стойностни. Последните 12 години съм работил сТони Фолкнер, който е един от големите. Има конфигурация на микрофони с негово име.Станахме приятели. Аз и жена ми имаме с него над 10 записа в концертни зали, не записваме в студиа. Чувствам се по-добре в концертна зала, защото има голяма тридименционалност, въпреки че няма публика. Философията на Тони Фолкнер като цяло е, че записът трябва да напомня на живото изпълнение като атмосфера, звук. Т.е. човек, като пусне запис, да има усещане, че присъства там.
– Като репертоарен или ваш любим е Концертът за пиано и оркестър от Д. Ненов, който изпълнихте със Софийската филхармония?
– Доста сложен е. След няколко изпълнения на концерт ще постигна още по-добър баланс . На последната среща преди една година Найден Тодоров се сети, че е 70 годишнина от смъртта на Димитър Ненов. Първоначалната идея беше да е с чужд небългарски диригент. Тъй като бях свирил този концерт във Финландия и в Бразилия с Лейк Сегерс, помислихме за този прекрасен финландски диригент. Три седмици преди концерта се оказа, че Лейк не може да дойде. Найден се свърза с Паликаров. За щастие беше свободен. Нямаше партитура д преди 3 или 4 седмици, тъй като никой оркестър не би приел да работи с ръкописни материали освен българските, които търпят подобно нещо. Човекът, който направи нотния материал, веднага го изпрати до библиотекаря на филхармонията. Бяхме рабитили няколко месеца с Николай Темисков с партитурата, която е в Софийската филхармония и с оригиналния ръкопис в БАН.
– Продължавате ли да изпълнявате български творби в чужбина.
– Не се фокусирам върху единствено българска музика, като не изключвам възможността. Свирил съм в концертни зали и по-експериментални неща като Георги Арнаудов, с когото сме приятели, и от по-ранния му период от 80-те години. Нито аз , жена ми Фиамета Тарли, италианка, познаваме се от деца, учили сме при един професор в Милано, но сме заедно от 2002 г., имаме предразсъдъци относно музиката. В дуо на две пиана или четири ръце и като солисти не ни интересува да свирим нещо, понеже е на мода, а неща, които смятаме за стойностни. Изпълнявали сме Концерта за две пиана и щрайх на Мартин Георгиев – млад композитор и диригент вЛондон.
Боряна СТАТКОВА
На 24 септември слушаме клавирно дуо Иво Върбанов и Фиамета Тарли в програмата на Софийски музикални седмици
Иво Върбанов със своята марка вино
