Студът под броня е сковал
земята. Клоните са голи,
но весел птичи карнавал
оглася тънките тополи.
Кокичета цъфтят в калта
и техните камбанки бели.
в изящната си красота
главици скромно са привели.
Сред тези простички цветя,
усмихната и замечтана,
в палтото сгушена, трептя,
с дъх сгрявам ледените длани.
Предчувствам: иде пролетта.
Надеждата напъпва в мене.
Усмихвам се на старостта
и пак съм млада, окрилена.
Иванка Павлова

