Навършиха се 130 години от рождението в София на Никола Петков – изявен български политически и държавен деец от 30-те и 40-те години на ХХ век, един от лидерите на БЗНС от този период.
Той е син на водача на Народно-либералната партия и близък съратник на Стефан Стамболов – Димитър Петков. Негов брат е земеделският деец Петко Д. Петков, убит от наемен убиец през 1924 г. Бъдещият земеделски политик е едва 14-годишен, когато е убит неговият баща, който е премиер на България.
През 1910 г. завършва Класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия и заминава за Франция, записвайки се в Сорбоната, където следва право и политически науки. Когато избухва Балканската война 1912 – 1913 г., прекъсва следването си и се завръща в страната, за да се включи във войната. Като войник в Гвардейския полк младежът се сражава по бойните полета за свободата на поробените български земи.
След края на Първата световна война от 1914 – 1918 г. Никола Петков продължава следването си в Париж. Дипломира се с отличие като юрист през 1922 г. Веднага след това постъпва на работа в българската легация във френската столица. След преврата на 9 юни 1923 г. си подава оставката и остава да живее във Франция, където се занимава основно с журналистика.
През 1929 г. Петков се завръща в България и се отдава на обществено-политическа дейност, като на следващата година става член на БЗНС. В периода 1931 – 1932 г. той е редактор на вестник „Земя“, а от 1932 до 1933 г. е редактор на органа на БЗНС „Александър Стамболийски“ -вестник „Земеделско знаме“. От 1932 до 1933 г. е член на Постоянното присъствие на съюза. В края на управлението на Народния блок 1931-1934 г. минава в опозиция поради несъгласие с политиката на блока.
След Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. земеделският деец заедно с Г. М. Димитров създава т. нар. радикално крило на БЗНС „Александър Стамболийски“, известно като БЗНС „Пладне“. Сътрудничи и с демократическите партии в страната, които след преврата действат на полулегална основа. Избран е през 1937 г. за народен представител в 34-то Обикновено Народно събрание (ОНС) от листата на опозицията на режима. В Праламента той настоява за спазване на Търновската конституция и се обявява против управляващите среди начело с цар Борис III. По тази причина през декември 1938 г. изборът му за депутат е касиран и е интерниран в Ивайловград.
Когато през 1941 г. Г. М. Димитров емигрира от България Никола Петков поема ръководството на БЗНС „Александър Стамболийски“. Като земеделски водач той се обявява против външнополитическия курс на управляващите среди, насочен към икономическо и политическо обвъзване на страната ни с хитлеристка Германия. Във връзка с това през март 1941 г. полицията интернира Петков в лагера „Гонда вода“, намиращ се край Асеновград. Оттам води преговори с част от опозиционните пратии за създаването на Отечествения фронт. След образуването му през 1943 г. е представител на БЗНС в Националния съвет на фронта.
В края на 1943 г. Никола Петков е интерниран отново в Свищов, където продължава да се занимава с политическа дейност. Той участва в организирането на Отечествения фронт в страната. Среща се с водача на широките социалисти Коста Лулчев и с дейци на политическия кръг „Звено“, на нелегалната Комунистеческа партия и др. Завръща се в София през лятото на 1944 г. и се включва в подготовката на фронта за завземане на властта в България.
Никола Петков е един от активните участници в извършването на Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Той е спряган за външен министър в първото ОФ – правителство начело с Кимон Георгиев, но накрая е включен в кабинета като министър без портфейл. На този пост земеделският водач е от септември 1944 г. до юли 1945 г.
През юли 1945 г. Никола Петков напуска кабинета на Кимон Георгиев и оглавява опозиционните сили в България срещу него, превръщайки се в един от водачите на т. нар. антикомунистическа опозиция. От 26 октомври 1946 г. той е народен представител в Шестото Велико Народно събрание, откъдето повежда борба за запазване на парламентарната демокрация в страната. Във връзка с това дейността му е обявена от комунистите за контрареволюционна, а редактирания от него в. „Народно земеделско знаме“ е спрян.
На 5 юли 1947 г. американският сенат ратифицира подписания с България мирен договор на 5 февруари с. г. С този акт се прави първата стъпка към признаването на тоталитарния режим на Георги Димитров от страна на САЩ. Същия ден е снет депутатският имунитет на Петков и още в сградата на Народното събрание той е арестуван. Освен него са касирани още 23-ма депутати от опозицията, с което на практика представителството на опозицията в законодателната власт е разгромено.
На 5 август 1947 г. започва режисиран съдебен процес с измислени обвинения срещу видния земеделски водач. Той е обвинен в шпионаж и на 16 август с. г. е осъден на смърт чрез обесване. На 23 септември 1947 г. въпреки протестите на западната демократична общественост смъртната присъда е изпълнена, като гробът му и до днес остава неизвестен. След демократичните промени у нас Петков е реабилитиран посмъртно на 15 януари 1990 г. от Върховния съд на Република България.
Освен като политик и държавен деец Никола Петков се изявява като талантлив публицист и журналист. През 30-ти и 40-те години на ХХ век той сътрудничи на редица земеделски издания, където публикува множество свои статити по различни политически въпроси. Особен интерес представляват материалите му във в. „Народно земеделско знаме“ в периода 1945-1947 г., в които подлага на остра критика установяващата се комунистическа диктатура в България. През 1930 г. подготвя и издава книга за Александър Стамболийски, в която прави задълбочени политически анализи и характеристики на личността и делото на земеделския водач и идеолог.
Атанас Коев
***
Димитър Паунов
Патронът на живописното село Пауново, намиращо се в сърцето на Ихитиманска Средна гора на Вакарелския ѝ рид е местният земеделски деец Димитър Паунов. Навършват се 100 години от неговата гибел.
За трите години на своето управление Александър Стамболийски извършва реформи, свързани с българското село. Развива кооперативното движение, открива училища в селските райони, спомага за подобряването на живота на бедните селяни и за тяхната просвета.
На 9 юни 1923 г. той е смъкнат от власт с военен преврат и мъченически убит. В тогавашното с. Кутрахци (дн. Пауново), най-многолюдното в района по това време, има голяма земеделска дружба – членове на БЗНС, наброяваща над 40 земеделци. За техен председател и секретар е избран Димитър Паунов. Той се отличавал с организаторски способности и обединявал местните земеделци. По празници в родното си село в близкия Вакарел често водел хорото, развявал знамето, говорел публично в полза на земеделското движение.
След преврата на 9 юни на гара Вакарел спрял наказателен влак с военни. По шосето София – Пловдив е разположен и КПП на войската. В това време Димитър Паунов се връща с каруцата, натоварена в София с керемиди за къщата му. Бил съпроводен с други натоварени каруци на свои съселяни. Всички били спрени за проверка. Привърженик на новата власт от Вакарел го посочил на военните, като го нарекъл земеделец-бунтар. Веднага бил арестуван и качен на наказателния влак.
Когато влакът потеглил към Ихтиман, Димитър Паунов на 11 юли 1923 г. бил зверски убит във вагона и изхвърлен от влака близо до с. Живково, Ихтиманско. Това случайно успял да види пасящ наблизо стадото си овчар, познат на брата на Димитър – Андон. Бързо стигнал до Кутрахци и казал на брат му Андон. Той впрегнал коня и прибрал с каруцата тялото на брат си от мястото на линията. Близките успели да видят над 20 рани от щикове по тялото на Димитър Паунов.
Така мъченически загива местният земеделски активист, зверски заклан от развилнялата се военщина по това време. От 60-те години на ХХ в. с. Кутрахци, община Ихтиман, е преименувано на село Пауново. В селото има паметна плоча на дувара до портата, пред родния му дом в памет на земеделеца – бунтар със земеделската четирилистна детелина отгоре и полегнал узрял житен клас под текста.
Румен Стоилов
