Преди повече от 2000 години в столицата на Пергамското царство (гр. Пергам) e роден основателят на аптекарската наука (фармакологията) Клавдий Гален.
По онова време Пергамското царство било провинция на Римската империя и целият културен и обществен живот били под силното влияние на могъщия Рим. Родителите на бъдещия лекар Гален били заможни хора и не жалели средства техният син да получи солидно образование. Отначало Клавдий Гален изучавал философия, математика и естествени науки. Започнал да изучава медицина на 18 г. По това време в Пергам имало много добри лекари и не било трудно да се намери известен учител по медицина. Трудността била другаде – всеки доктор имал свои представи за здравето и болестите, които смятал за единствено верни и с все сили се мъчел да обори становищата на колегите си. Често юношата Гален чувал по един и същ въпрос съвсем противоречиви мнения.
Когато станал на 21 г., умрял баща му. Младият Гален получил богато наследство и първото нещо, което предприел, било да тръгне на път, да обиколи всички големи градове по това време: Александрия, Смирна, Коринт, остров Кипър, Лемнос, Сирия, Палестина. Навсякъде по време на пътуванията си старателно записвал лекарства, рецепти, начините на приготовлението им, случаите на употреба. Цели 7 г. той събирал мъдрост от света, като само в египетския град Александрия прекарал 5 г. Александрийските учени-медици се славели с познанията си по анатомия и от тях Гален научил много полезни неща.
Когато се завърнал в Пергам, Клавдий Гален станал лекар на гладиаторите. В Римската империя гладиаторските битки били главното развлечение. Имало огромни циркове, в които понякога по цял ден се сражавали стотици гладиатори. Гладиаторите се биели и с диви животни и много често боевете завършвали с тежки рани, счупени кости, дори смърт. Лекувайки ранените гладиатори, Гален придобил богат опит.
След няколко години доктор Гален се преместил в Рим и станал придворен лекар. Той не само лекувал, но и пишел научни трудове. Неговите писмени изложения били повече от 50 пергаментови свитъка. Ако се отпечатат днес, би се получило солидно научно творчество от 80 тома. За голямо съжаление само една част от ръкописите му са се запазили до наши дни, а за другите научаваме от негови съвременници. Едно от главните съчинения на Клавдий Гален е озаглавено „За предназначението на частите на човешкото тяло”. В него авторът описва анатомията и физиологията на човека. Той смятал тези две науки за основа на лекарската работа и затова им отделял голямо внимание. Лекарят Гален със своите многобройни опити върху животни полага началото на физиологията.
Естествено, в онези древни времена науката все още не била в състояние да даде отговор на много основни въпроси и затова в съчиненията на Гален има сериозни пропуски и грешки.
Хиляди години преди Клавдий Гален се е знаело, че животът и кръвта са неразривно свързани. Обаче каква е ролята на кръвта, какъв е нейният път в тялото, на тези въпроси никой не можел да отговори. Твърдо било прието становището, че „кръвта тече само във вените, а в артериите има въздух”. Напористият лекар Гален не се побоял да се опълчи не само срещу съвременниците си, ни срещу такъв велик авторитет на древността като Хипократ. Практиката му на хирург многократно доказвала, че кръвта тече във вените и в артериите. Но все пак трябвало да се отговори на въпросите как попада кръвта в артериите, как се движи по тялото, по какво се отличава венозната от артериалната кръв, какви процеси се извършват в сърцето, в белите дробове, в черния дроб и бъбреците…
В лекарската си практика Гален използвал много лекарства, някои доста сложни. Приготвял ги главно от растения – настойки, отвари, сиропи. Той фактически се явява баща на аптекарската наука – фармакологията, поради което името му съвсем справедливо и признателно се употребява за названието на много медикаменти, наричани „галенови” препарати.
Иван Беловски
*** Гален разбрал, че природата не прави нищо безцелно. Всеки орган има свое строго предназначение. Организмът има различни „сили”, чиито носител е „пневмата” – загадъчно невидимо вещество. „Пневмата” е три вида: „жизнена” (в сърцето), „физична” (в черния дроб) и „психична” (в мозъка). Никак не е трудно да се открият погрешните положения в теорията на Гален. Той правилно отбелязва, че венозната кръв е по-тъмна и по-гъста, а артериалната е яркочервена и по-рядка. Гален узнава и някои подробности за строежа на мозъка и дори опитно доказва, че нервите са проводници на възбудата и че възбудата изхожда от мозъка. Трите „пневми” обединяват всички части на тялото в едно и човек е здрав, докато не се наруши равновесието между тях. Болестите трябва да се лекуват със силите н самия организъм. Необходимо е да се слагат лекарства с „противоположно” действие. Трябва да се отбележи, че Клавдий Гален правилно е забелязал същността на явленията. Той е допуснал грешки само в обяснението на фактите.
