Забравих хора, забравих срещи,
забравих празници безброй,
старостта ме хвана в клещи,
припозна ме може би за свой.
Не очаквах да се люшкам,
да ме спъва меката трева,
камо ли във пет да гушкам,
преди да падне вечерта.
Не очаквах… Но се случи,
чакам земния си край…
Моля се смъртта да ме улучи,
кога навън лудува май.
Славейко Савчев, с. Типченица
