Делнично

Душата ми –

уморена река

лениво

тече

между два бряга.

И няма прагове. Бързеи.

И няма водопади.

Протегни ми ръка

на брега да

изляза…

***

С нечути стъпки утринта

полека

край прозореца ми мина.

И на перваза

вместо дъхави цветя –

оставила ми е надежда

тя.

Една надежда за деня.

Евдокия Марангозова