Названието глаголица – азбуката, сътворена от Св. Кирил Философ и Св. Методий, произлиза от думата „глаголи” (говоря). Затова глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят”.
Константин-Кирил започва работата над нея още през 855 г. при първото си пребиваване в манастира на планината Олимп. Седем години по-късно византийският император Михаил възлага мисия на двамата братя в Моравия. И те започват работа в манастира „Св. Полихрон” в Мала Азия върху преводите на богослужебните книги от гръцки на новата азбука, с която пристигат при новопокръстените славяни. В Залцбургския меморандум от 871 г. се споменава, че Методий се появил в Панония с „новооткрити славянски букви”.
Създадената от двамата братя глаголица е напълно оригинална графична система от 44 знака, в която всяка буква отговаря на един звук. А букви с близки звукове имат сходни очертания. Българският учен Петър Илчев, изследовател на Кирило – Методиевото дело, нарича буквите на глаголицата най-съвършените писмена от древни времена до днес. И наистина има право, защото като ги сравним с тия на латиницата – най-разпространената в света азбука, виждаме техните неудобства. Някои народи са приели да пишат три букви за един звук, други четат една буква по един начин, други по друг или не я четат, а само я пишат в края на думата.
Глаголицата е създадена на наречието на солунските славяни, което принадлежи на източнобългарските рупски диалекти, т. е. езикът на братята Кирил и Методий по етническа принадлежност е старобългарски. В графичното ѝ оформление присъстват „кръст”, т. е. „Х”, „инсигния”- символът на Иисус Христос, „магически квадрат” и „кръг”- символът на Слънцето и небесната хармония. Впоследствие се оформя в два варианта: заоблен – български, и „ъглест”- хърватски, който просъществува до XIX век. Предполага се, че в глаголицата има заемки от еврейската, арменската, латинската, гръцката азбука и от руническите писмена.
Кирило – Методиевите букви имат и дълбок смислов и теологически код – кръст и триъгълник, характерни символи на християнската религия. И на практика поставят основите на българското стихосложение. Три знака означават „и”, а някои имат значение и на числа. Характерни букви са: „ж“, „ш“, „щ“, „ч“, „ц“, „я“, „е двойно“, „дз“, „дж“ и носовите гласни, което потвърждава, че са създадени на основата на старобългарския език и не съществуват в други азбуки. Всяка буква има свое название: Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Ест, Живете, Зело, Земля и т. н., което приведено на новобългарски означава: „Аз познавам Бога, говоря, добре е много да се живее на земята”. На глаголица е написан най-големият от 440 стиха акростих на Константин Преславски. В нея няма главни и малки букви – всички са равни. Единственият ѝ препинателен знак е точката, която изпълнява ролятана всички останали правописни знаци.
След прогонването на Методиевите ученици от Панония глаголицата се приема от книжовните средища в Плиска, Преслав и Охрид. През Х век азбуката се разпространяват в Киевска Рус, Далмация и в Хърватско, а по-късно я приемат и други народи. Но постепенно глаголицата се измества от кирилицата, която е по-удобна за писане и четене.
Така 40-45 години по-късно, в края на IX и началото на X век в Преславската книжовна школа е устроена втората старобългарска азбука – кирилицата, създадена по всяка вероятност от Климент Охридски и наречена на името на неговия учител Св. Кирил. Тя приема 24 букви от гръцката азбука и 14 от глаголическата. Макар и да съдържа гръцки букви, следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип на писане – зад всеки звук да стои една буква. Впоследствие от нея са отпаднали: „дз“, двете носови гласни, „е двойно“, „ъ“ и остава с 30 букви. Използва се в 12 държави. Най-ранният надпис с кирилица е от 931 г. в пещерен манастир близо до село Крепча, Шуменско, което е безпрекословно основание да се твърди, че новата кирилска азбука е българско творение.
Всички книги се пишат на пергамент от монаси и книжовници калиграфи в специални работилници – скрипториуми. А първата печатна книга „Абагар”е отпечатана на кирилица в 1651 г. в Рим от Филип Станиславов.
В България и в други страни на Кирило – Методиевата азбука е създадена богата книжнина. Но няма друг народ с книжовна съкровищница пръсната по света, както българския – от Петербург до Синай, от Лондон до Йерусалим. Безбройни екземпляри! Като започнем от глаголическите богослужебни книги и преминем към „Проглас към евангелието” на Константин Преславски, „За буквите” на Черноризец Храбър, преводът на „Манасиевата хроника”, „Иван-Александровото четвороевангелие”, книгите на Презвитер Козма, Йоан Екзарх, житията на Патриарх Евтимий, „Кратовския осмогласник”, „Тайната книга” на богомилите, „Чудото с българина”- първият оригинален български разказ и стотици други, които удивляват със своето оформление, украсени начални букви, многоцветни композиции, орнаметни мотиви и цветни миниатюри.
Тази съкровищница на книжовните скрижали застава като крепост на националното съзнание и ни съхранява като народ.
Петър Иванчев
