Стефан Стефанов е роден на 22 юли 1951 г. в Русе. Завършва военно училище във Велико Търново. Минава през 86-и Шуменски учебно-танков полк и тежки гарнизони, докато стига до върховете на военното разузнаване. До 2008 г. е зам.-директор на служба „Военна информация“ (днес Военно разузнаване), а до 2010 г. е цивилен зам.-директор на същата служба. Председател на столичната организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР).
– 7 години сте на този пост, какви задачи решавате?
– Има три направления на проблемите, които трябва да се решават от ден на ден: обединение, обновление и развитие на СОСЗР.
В столицата има 24 района, някои от които са с големината на град, други – по-големи. В „Люлин“ например живеят 135 000 души, а във Велико Търново – 70 000. С големи усилия успях да възвърна или да укрепя съществуващите структури на нашия съюз. Сега столичната ни организация се състои от 23 районни, а още една е без председател поради смъртта му. Изградихме и 22 клуба по интереси, които обединяват юристи, медици, танкисти, архитекти и др. Създадохме и клуб на военните журналисти. Ако сумираме всичко, става ясно, че столичната ни организация се състои от 46 структури с повече от 2000 членове. През 2022 г. приехме 98 нови членове.
Поддържаме контакти и осъществяваме съвместни мероприятия с БЧК, клуб „Велико Търново“, тракийските дружества, Национален комитет „Васил Левски“. Съвместно със Съюза на българските творци издадохме две антологии – „Велик е нашият войник“ и „С перо и четка – на нож“.
През последните години усилията ни бяха насочени към социалните проблеми на нашите членове. Стараем се да осигуряваме на хората с ниски доходи безплатна храна в социални кухни, даваме им възможност за почивка – а и на всички наши членове, в почивната ни база, осигуряваме безплатни профилактични прегледи. Не са малко запасните, които имат здравословни проблеми и се нуждата от помощ. Столичната ни организация е със сериозен принос във фонда на СОСЗР за социално подпомагане – до края на януари е внесла 2990 лв.
– Какви са целите и задачите на съюза?
– Основните цели на съюза са доста, както и начините за решаването им. В общи линии сдружаването на действията н на запасното войнство на основата на националните и професионалните ценности и добродетели. Девизът на съюза е „България над всичко!“ и това е главната посока, в която работим.
– Има ли военни в семейството ви?
– Баща ми беше стругар, а майка ми работеше в складовете на завода за електроуреди. Синът ми е компютърен специалист, имам две прекрасни внучки. Засега съм единственият военен в семейството.
– Какво ви привлече в тази професия?
– Бях фен на руските военни филми – особено на „Офицери“ с участието на Василий Лановой и Георгий Юматов. Това оказа голямо влияние на избора ми на път в живота. Завърших военното си обучение като лейтенант и като такъв стъпих на пътя на защитниците на отечеството.
– Престижна ли е днес професията на военните?
– Случвало се е да чувам и да чета под материали, подписани от значими личности, пренебрежителното „фуражки“. Обидно е! Та фуражките се съхраняват в гардероби и шкафове от няколкостотин хиляди мъже и жени от запаса и резерва, чиято младост е преминала във въоръжените сили за защита на националната ни сигурност и държавен суверенитет. Това всъщност е най-многобройната българска партия. Та ехидното злоезичие на тема „фуражки“ трябва да бъде пресечено.
– Има ли интерес от младите към тази професия?
– В Националния военен университет „Васил Левски“ е обявен прием на курсанти по 15 военни специалности. Заявените позиции от министерството на отбраната са 407 за курсанти в редовна форма на обучение и още 40 в задочна. В периода 23.I.-11.IV. Военният университет прие студенти по 12 бакалавърски програми. В момента в това висше учебно заведение се обучават 724 курсанти, като броят на момичетата, пожелали да попаднат в редиците на армията, е около 30%.
– Как стои положението с доброволния резерв?
– Вакантните длъжности сега са 1542 в различни гарнизони и формирования. За обявените длъжности могат да кандидатстват български граждани, освободени от военна служба и срочна служба в доброволния резерв, както и военнослужащи, на които им предстои прекратяване на договора за военна служба. С кандидатите за резервисти се сключват договори с продължителност до 5 години.
– Какво е отношението ви към войната в Украйна?
– Обезпокоен съм от факта, че конфликтът все повече се задълбочава и загиват много хора.
– Преминахме през поредните избори…
– С огорчение споделям, че според мен ще има нови избори. Разтревожен съм от факта, че обществото все още боледува, че сме разделена нация.
– Разделени сме и по въпроса за приемане на еврото. Вашето мнение?
– Уважавам българския лев, но бъдещето е на еврото.
– Встрани на бюрото ви е портретът на Левски…
– Той е личността, от която се възхищавам най-много. А в близост до портрета са поставени под стъкло в рамка заветите на Апостола. Ето го първият: „Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.“ Ако можеше всеки от нас да изпълнява точно своята длъжност…
– Има ли нещо, което бихте искали да свършите, но не ви стига времето засега?
– Разбира се, предстои още много работа – и на мен, и на съюза, относно обединението на запасното войнство. Чакат ни усилия относно издирването, възстановяването и поддръжката на военните паметници; в тези тежки за хората времена на инфлация е необходимо да хвърлим още усилия за социалното подпомагане на хората. Неотдавна раздадохме безплатно очила на нуждаещите се, но това е капка в морето.
Ирина Александрова
В работна среща
Почит и грижа към войнишките паметници
За ветераните българското знаме е над всичко
