Международен ден на митниците – 26 януари
Иван Мънзов
В летописа на Българското възраждане, книжовност, просвещение и в борбите за национално освобождение братя Мънзови от Лясковец имат своето неподвластно на забравата почетно място. От рождението на Иван Мънзов се навършват 175 години, а от кончината му – 115 години. Димитър Мънзов е обесен едва 26-годишен от турците преди 155 години.
Иван Мънзов – поборник и автор на закона за митниците
На 26 януари 1953 г. се провежда първата официална сесия на Съвета за митническо сътрудничество, днес Световна митническа организация. България става член на тази организация на 1 август 1973 г.
Иван Мънзов е роден през 1848 г. През 1856 г. семейно се установява в Румъния. Учи в румънска гимназия в Букурещ. След учението си за известно време се отдава на учителство в Свищов.
Включва се и в борбите за освобождение. Това започва като участник във II българска легия (1867 – 1868 г.) в Белград.
За да издържа семейството си, се установява в Букурещ, където работи като печатар.
След Освобождението му е поверено управлението на митниците, първоначално в Свищов, а после в Русе и Варна.
В Русе е един от основателите на Русенската търговско-индустриална камара през 1895 г. и неин председател през 1906 – 1918 г. Занимава се и със законотворчество, като има честта да е създател на първия Закон на митниците в България.
Много полезна е обществената дейност на Иван Мънзов и като книжовник.
Изявява се като сътрудник на Любен Каравелов при списването на вестниците „Свобода“ и „Независимост“. Негово дело става издаването на в. „Тъпан“, който се превръща в орган на българската революционна емиграция в Румъния. Перото му е и в сътрудничество при издаване на вестниците „Дунавска зора“, „Народност“, „Отечество“ и „Право“. Като автор и преводач името му се открива в изданията „Сватбата на хайдут Янчя“, „Методически разговори български и румънски“, „Халима или баснословни арабски повестности“ и други.
Умира на 28.XI.1918 година.
Димитър Мънзов загива като четник
Димитър Мънзов продължава учението си в Браила, Румъния, където се установява да живее със семейството си. Включва се в национално-освободителните борби пряко като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г., като за въоръжението ѝ и други нужди предоставя цялото си състояние.
В местността Карапанова кория, намираща се близо до село Горна Липница, Търновско, в тежко сражение с турски войници и башибозук Димитър Мънзов е ранен. Движението му е трудно и се укрива в колиба, но е открит и изправен пред турски съд, който му присъжда смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена през юли 1868 г.
Борис Сандански
